Историкът проф. Пламен Павлов успява да разбие шифър, който хвърля нова светлина върху връзките на Апостола с македонските българи.

Става дума за кратка бележка на Васил Левски, публикувана от Димитър Страшимиров, в която са използвани цифрови комбинации. След разчитането им се появяват думи и имена, които насочват към конкретни хора и места от тогавашната революционна мрежа.

Проф. Пламен Павлов разгадава шифър, разказващ за връзките на Апостола с Македония

„Връзките на Левски с Македония са изключително интересни, изключително важни и на практика той е национален герой на цялата българска нация, включително на нашите сънародници в Македония“, каза Павлов.

Апостолската дейност на Васил Левски в Македония е една от по-слабо познатите части от биографията на най-великия българин. Историкът проф. Пламен Павлов обаче твърди, че Дякона подържа връзка с много от известните български възрожденци от Македония. В книгата си „Васил Левски – Най-добрият ни българин“ историкът успява да разбие шифър, който хвърля повече светлина върху връзките на Апостола с македонските българи.

„До верни хора в Галичник“

Пред БГНЕС Павлов заяви, че въпросният загадъчен документ е бележка, написа от самият Левски и публикувана от Димитър Страшимиров.

„Един от най-интересните и загадъчни документи, свързани с Левски, е една кратка негова бележка. Тя не е в дневника му, както много често се мисли, а е отделен документ. Публикувана е от Димитър Страшимиров – в същия том с документи е публикуван и ключ за развързване на подобни шифровани текстове. И когато се използва този шифър, се оказва, че там са използвани – това са пет реда с числа, цифри, които, развързани като букви, дават различни комбинации“, каза изтъкнатият учен. Той обясни, че подобно на много европейски революционери Левски използва конспиративни методи, сред които са тайните шифри.

В бележката Павлов разчита думите „верни хора в Галешник“. Историкът твърди, че става въпрос за Галичник – курортното селище в Дебърско (днешна Северна Македония). През Възраждането от това село излиза „цяла малка армия от зографи и дърворезбари“. „Почти няма място в България, не само в Република Северна Македония, но и в днешна България, където да не са работили дебърски зографи: включително в Бургас, Свищов, да не говорим за Южна България, за Пловдив, за Сопот, Карлово и т.н“, каза Павлов.

„В тази бележка едната от комбинациите е „ГИ“ – буквите Г и И. Най-вероятно става дума за Панайот Гиновски. Това е един по-малко известен дебърски зограф, който обаче три години е работил в Карлово – и точно това е в края на 50-те години на XIX век, когато Левски е в Карлово. И двамата са свързани с църквата – няма как да не са се познавали. Освен това са почти връстници: Левски е роден през 1840 година, както научихме от наскоро открити османски документи, а Панайот Гиновски – през 1842 г.“, добави историкът.

Въпросният Панайот Гиновски е ученик на прочутата фамилия Фръчковски (също от Галичник), които също са работили в района на Карлово. Докато работи в Карлово, Гиновски пада от скеле и си чупи крака, което го оставя в полуинвалидно състояние и баща му го прибира в Галичник. Физическите ограничения обаче не спират резбарят да осъществява пътувания в региона и да се среща с хора.

„В резултат на тези пътувания той събира един сборник с фолклорни материали – записи на обичаи, поговорки и какво ли не. Този сборник е издаден в Русия в края на XIX век“, заяви проф. Павлов, като поясни, че навсякъде в сборника ясно е демонстрирано българското национално самосъзнание на преобладаваща част от населението на Македония.

Обиколката на Дякона в Македония

Пламен Павлов разказа, че в края на своя живот (есента на 1872 г.) Васил Левски осъществява обиколка в северната част на историко-географската област Македония. За нея разказва не друг, а верният съратник на Апостола – даскал Тодор Пеев от Етрополе. Според Павлов е възможно Левски да е достигнал до Куманово, Скопие, че дори и до Охрид.

„Тодор Пеев– учител в Кюстендил с много сериозни връзки с Македония, разказва как са посетили Крива Паланка, с кого са се срещнали, как в Осоговския манастир са събрали верните хора от околните села. Но в писмото до доктор Константин Робев, Левски казва за Скопие, за Охрид. Очевидно според мен тази обиколка – аз се опитах да я изясня още в книгата си „Левски: Другото име на свободата“, която излезе през 2017 г. – най-вероятно е била през есента на 1872 г., за около една седмица, вероятно през септември“, каза историкът.

Според Пламен Павлов преждевременната смърт на Левски е единствената причина да не се стигне до по-нататъшно разрастване на комитетската мрежа в Македония. „В своята книга „Приказка за Кюстендил“ изследователят д-р Румен Манов публикува други данни за връзки на Левски с Кюстендил. А Кюстендил е вратата към Македония“, каза професорът, като добави, че Левски също така е успял да създаде комитет в Разлог (Пиринска Македония).

Левски отъпква пътя за Илинденските апостоли

„Връзките на Левски с Македония са изключително интересни, изключително важни и на практика той е национален герой на цялата българска нация, включително на нашите сънародници в Македония“, каза Павлов.

В книгата си „Васил Левски – Най-добрият ни българин“ историкът разглежда изключителното влияние, което личността на Левски упражнява върху дейците на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

„За Гоце Делчев е съвършено ясно, че е много проникнат от духа на Левски – още в българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун има силен интерес към личността на Левски. Даме Груев сам казва, че са чели книгата на Захари Стоянов за Левски и „Записки по българските въстания“, каза историкът.

Според Павлов влиянието на Левски е ясно забележимо и при противоречива фигура като Яне Сандански, който винаги е демонстрирал българско самосъзнание, въпреки че Скопие се опитва да го представи като македонист.