„Терорът на войната“, известен като „Момичето с напалм“, е един от най-влиятелните образи на 20-ти век. Снимката, направена на 8 юни 1972 г., показва деветгодишната...
В Moreto.net ви предлагаме да четете безплатно материалите в сайта, както и да се възползвате от безплатните услуги.
Независимите медии имат нужда от финансови ресурси, получени по прозрачен начин.
Искаме Moreto.net да остане такава.
Моля, премахнете блокирането на реклами само за този сайт - така ние съществуваме достойно и можем да ви предложим обективна информация.
„Терорът на войната“, известен като „Момичето с напалм“, е един от най-влиятелните образи на 20-ти век. Снимката, направена на 8 юни 1972 г., показва деветгодишната Ким Фук, която тича гола и обгорена след нападение с напалм във виетнамското село ѝ. От двете ѝ страни са други деца, крещящи от ужас.
В продължение на десетилетия снимката се приписва на Ник Ут, 21-годишен тогава виетнамски фотограф на Асошиейтед прес (АП) в Сайгон. Изображението печели наградата „Пулицър“ и „Снимка на годината“ на World Press през 1973 г., а през 2021 г. Ут получава Националния медал за изкуства на САЩ. Неговата история – как е заснел Ким Фук и я е откарал в болница – става неразделна част от наследството на снимката.
Но нов документален филм в Netflix, „Стрингър“, режисиран от Бао Нгуен, поставя тази версия под въпрос, коментира The conversation. Филмът твърди, че действителният автор е местен фотограф на свободна практика – „стрингер“, платен само 20 долара от АП. Според разказите на свидетели и архивни материали, приносът му е бил заличен, а снимката приписана на Ут.
Фоторедакторът Карл Робинсън, работил за АП във Виетнам, твърди, че ръководителят на бюрото в Сайгон е наредил името на Ут да се използва вместо реалния фотограф Нгуен Тхан Нге, за да остане изображението собственост на агенцията.
Чрез 3D моделиране и анализ на местоположението на снимачната сцена, независимата компания Index заключава, че Ут е бил твърде далеч, за да заснеме кадъра. В кулминацията на филма се показва, че наистина е възможно другият фотограф да е направил снимката. Ут отказва интервю и нарича обвиненията „шамар в лицето“.
След премиерата на филма, както World Press Photo, така и АП започнаха разследвания. През май WPP прекрати приписването на авторството на Ут, посочвайки, че снимката може да е направена от Нгуен Тхан Нгхе или Хуан Конг Фук. АП запазва авторството на Ут, но признава, че остават „неотговорени въпроси“ и е възможно той да не е направил снимката.
Снимката остава достъпна чрез АП под името на Ут, но WPP вече я отбелязва като „неопределен/неизвестен“ автор.
В ерата на изкуствения интелект въпросите за авторството придобиват още по-голяма тежест, тъй като изкуствено създадените изображения и видеа стават почти неразличими от човешкия труд. Случаят с „Момичето с напалм“ напомня, че историята и официалните архиви често са оформени от властта, а не от самата перспектива на събитията, и дори най-емблематичните истории заслужават да бъдат преразгледани.
Ким Фук оцелява, въпреки тежките изгаряния и близкия до смъртта ѝ случай.
След войната комунистическият режим се опитва да използва образа ѝ за пропагандни цели. През 1992 г. Ким Фук успява да избяга със съпруга си: по време на полет от Куба до Русия те слизат при междинно кацане в Канада, където получават политическо убежище.
През 1997 г. тя получава канадско гражданство и основава фондацията „Ким Фук“, която помага на деца, преживели травми от войни. През 2019 г. 55-годишната Ким Фук е удостоена с Дрезденската награда за мир.
Стрингър е термин, използван във фотожурналистиката и медиите за свободен фотограф или репортер, който не е на щат в конкретна медийна организация, а предоставя материали на различни издания или агенции срещу заплащане.
Едно от най-старите дървета у нас се намира във варненския квартал „Аспарухово“. Според някои вековният чинар е на повече от две хиляди години. За внушителните му размери и значението му за местните има...
Още през 1915 г. във Варна се създава ученически спортен легион. Военните години спират дейността му и едва през летните месеци на 1921 г. отново е възстановен. С организацията се заемат няколко офицери...
Сградата на ул. „Драгоман“ 4, в която днес се помещава част от Кукления театър, буди силно впечатление с красотата и архитектурата си. Тя се е превърнала в забележителност за града още с построяването...
Една от най-старите запазени сгради във Варна се намира на ул. „8-ми ноември“ и днес е дом на Музея за нова история на Варна. Построена е някъде около 1850 година. Никой не знае какво е било първоначалното...
Първата избирателна система за парламентарни избори в България е въведена през 1879 година и тя е проста мажоритарна в един тур. На 20 000 жители се избира един представител, а в цяла България около 215...
„Независимост“ е най-представителният и най-старият площад във Варна. Съществувал е като такъв далеч преди Освобождението. Тогава обаче е носил друго име – „Мусала“.
През 1860 година турската власт...
Във Варненска морска гимназия новата учебна година започна вълнуващо. Още на 14 септември в двора на училището беше посадено едно красиво малко борче от първия випуск на Техникума по корабостроене във...
След войните в началото на 20-и век индустрията във Варна е поела към възход. В един момента само в града са действали 40 предприятия, които са генерирали производство на тогавашна стойност над половин...
Днешната улица „Цариброд“ някога е била една от най-дългите в града и е била известна като улицата на занаятите. Намира се в близост до жп гарата и е привличала с множеството си дюкянчета и занаятчийски...
Фонд за построяване на варненски музей в обхвата на приморската градина учредяват преди 110 години. Решението за начинанието взимат представители на варненската общественост и членове на Варненското археологическо...
Преди точно 90 години Варненското общинско управление и Комисарството по прехраната издават заповед за замразяване на цените на някои стоки в различни обекти като млекарници, сладкарници, баничарници и...
Варна се е утвърдила като важен морски център и пристанищен град още от далечни времена. Все повече назрявала нуждата от навигационни съоръжения, които да показват пътя на корабите. Първите морски фарове...