Първото женско списание у нас започва да се издава във Варна малко след Освобождението. Списание „Женски свят“ се превръща в символ на първите стъпки от определянето на нежния пол като равноправен на мъжкия.

Любопитен факт е, че началото на това печатно дело не дава жена. С издаването на списанието се захваща Атанас Манов. Той произхожда от богат род, успешен в бизнеса с лозарство и идващ от силистренско. Издава списанието, след като посещава Париж и се запознава с редакторката на тамошно женско издание. Решава да пренесе този опит и у нас като прави сестра си Теодора Ноева директор на списанието. Заедно с нея и с другата си сестра Елена започват да създават съдържанието на „Женски свят“. Първият брой излиза през 1893 година.

Теодора Ноева и Георги Ноев

По това време Теодора Ноева вече е известна с работата си в две благотворителни дружества. Тя е омъжена за Георги Ноев, който се бори за европеизацията на град Варна като зам. - кмет.

Елена Манова няма съпруг, работи само по притурката „Домакиня“. Тя завършва шев и кройка в Париж и на практика става първата дипломирана модна дизайнерка у нас. През 1897 година става директорка на първото професионално девическо училище във Варна.

Списанието излиза шест години и след това спира поради финансови причини. Преди това обаче то набира сериозна популярност и сестрите Теодора и Елена дори са приети на частна аудиенция в двореца Евксиноград от княгиня Мария Луиза. Тази лична среща дава много добър тон за приемането на списанието от обществото.

В „Женски свят“ се повдига въпросът за равнопоставеност на жените с мъжете в образованието, за правото им на висше такова, правото на жената на труд, на равни заплащания на учители и учителки. Публикуват се биографии на известни успели жени. Още в първата програмна статия е заявено, че жената не е допълнение на мъжа. Тя е другата, неоценима и с особено предназначение половина на света, се казва в изданието.

Обществената дейност и борбата за правата на жените на Теодора Ноева не се ограничава само с издаване на списанието.

През март 1896 година тя истински скандализира варненската общественост.

Подава заявление в местното градско общинско управление, с което моли и нейното име да се впише в избирателните списъци, за да може да упражни дадените й права от конституцията. В закона по това време е записано кой има право да гласува – всеки български поданик. Сред изброените лица, на които им е забранено да гласуват, са цигани номади, просяци, съдържатели на публични домове. Никъде не са споменати жени.

В това отношение Теодора Ноева може да се смята за първата суфражетка в България, разказва Стефка Мухтарова, която е екскурзовод в Музей за нова история на Варна. Жените у нас получават право на глас след януари 1938 година. Тогава е публикуван новият избирателен закон, който дава възможност право на вот да упражнят омъжени и разведени жени, както и вдовици.

Теодора Ноева получава признателност за благотворителната си и гражданска дейност с орден, връчен й лично от царя.

Преди да се появи списанието „Женски свят“ символ на активната гражданска позиция и дейност на дамите във Варна става женското благотворително дружество „Майка“, което се основава през 1888 година. То е под покровителството на Н. В. Царица Елеонора. Първоначалната цел е подпомагане на бедни ученички с учебници и помагала, дрехи и временни финансови помощи за крайно бедните, както и да се работи за ”умственото, нравственото и стопанското развитие на жената”.

През 1897 г. дейността се разширява като се създава стопанско училище “Трудолюбие”. Устройват се практически курсове (2 и 3 годишни) по шапкарство, шиене на горни и долни дрехи, цветарство и др. След завършване на курсовете и полагане на изпит, ученичките получават дипломи и имат възможност да упражняват свободно професията.

Година по – късно във Варна се провежда стачка с участието на множество жени с искане да се забрани износа на житото и да се раздаде хляб на населението. Следва масово участие на жени и в стачките на текстилните работни и тютюноработниците.

На 1 май 1912 г. в манифестацията за Празника на труда се включват 200 жени.

Д-р Анастасия Желязкова

Друго варненско женско благотворително дружество „Милосърдие“ е създадено през 1908 година. Основна цел е създаване на приют за стари хора, който тържествено е открит на 30 април 1915 г. в присъствието на митрополит Симеон, кмета Александър Василиев, председателката д-р Анастасия Железкова и множество граждани и гражданки.

През месец март 1915 година е бунтът на гладните жени, които разграбват фурните и хранителните складове. През 1918 година около 500 жени от крайните квартали се явяват пред председателя на районния комитет по прехраната с искане да се увеличи хлебната дажба и да се прекрати войната.

През 1931 година има голяма стачка в памучната фабрика, в която участват около 2000 работнички.