Изложбата „Самюъл Бекет – живот и творчество“ ще бъде представена във Варна, по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ (ул. „Генерал Паренсов“ № 3) посетителите ще могат да разгледат 19 табла, проследяващи основни моменти от живота и творчеството на известния литератор и мислител Самюъл Бекет.

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация „Бекет“ към университета в Рийдинг. Преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблинския университет и колеж.

Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари от 11:30 ч. и ще бъде открито от Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България. Експозицията ще остане отворена за посетители до 20 февруари.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала „към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз“.

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.