На 30 октомври, в Градската художествена галерия във Варна, фестивалът Moving Body отбелязва своята 10-годишнина с откриващото представление „Лечение на спомените“ на POCKETART Collective (Чехия).

Трима изпълнители канят публиката в ритуал на паметта — време, в което природата, изтощена от човечеството, вече не съществува. Разположено в изкуствена имитация на света, представлението ни насърчава да се обърнем навътре и да разсъдим върху нашата връзка с природата и околната среда.

Говорихме с артистите за творческия процес, темите, които ги вдъхновяват, и въпросите, които остават да отекват, след като светлините изгаснат.

Как се роди идеята за „Лечение на спомените“? Какво беше семето на тази творба?

Смятам, че екологичната криза е едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени. В екипа почувствахме необходимост да се заемем с това усещане за изчезването на природата и как то отеква в нашите тела.

В заглавието присъства думата „лечение“. Вярвате ли, че изкуството може да лекува — и ако да, какво цели да излекува това представление?

Да, вярвам, че изкуството може да лекува. Вярвам, че то може да ни отведе на места, където докосваме нещо дълбоко в себе си — нещо, което ни кара да преосмислим живота си, да освободим емоции или да преживеем нещо, което има лечебен ефект. В Лечение на спомените ние предлагаме пространство за спокойствие, чувствителност и крехкост — пространство, от което обществото ни спешно се нуждае, но в същото време призоваваме и към действие — към изцелението на планетата.

В описанието се казва, че природата е мъртва, а действието се развива в изкуствена имитация на света. Какво ви вдъхнови да изследвате тази дистопична реалност?

Около нас има много технологии, които се опитват да заместят природата в живота ни. От една страна това изглежда удобно, но от друга – усещаме, че губим нещо изключително ценно, нещо, с което сме дълбоко свързани. Мисля, че искахме да създадем среда, в която можем да отразим тази шизофрения.

По време на творческия процес изплуваха ли лични спомени или усещания, които повлияха на работата по неочакван начин?

Докато създавахме физическия материал, силно се свързвахме със собствените си преживявания и спомени, свързани с природата. Гласът, който се чува в представлението, също е вдъхновен от средата, в която сме израснали.

POCKETART обединява артисти с различен произход и гледни точки. Как протича вашият колективен творчески процес и как изграждате движението заедно?

Вярваме, че чрез откритост и сътрудничество може да се появи нещо специално и неочаквано. Затова оставяме всяка творба да се разгърне пред нас — започваме от идеи и фантазии, а не от ясно определени образи или език на движението. После търсим „това, което има най-голям смисъл“ в този момент — за тези хора, за тази тема.

Музиката и звуковият дизайн играят ключова роля в атмосферата на спектакъла. Как се разви сътрудничеството ви с композитора и дизайнера на звука?

В повечето наши проекти започваме процеса на търсене на физически материал заедно с музиката. Това минава през безкрайни импровизации, в които музиката влияе на движението и обратното. В този конкретен проект работихме много и с природната среда на местата, където се провеждаха резиденциите ни — така че голяма част от звука реално идва от самата природа, която ни заобикаляше по време на репетициите.

Кой беше най-предизвикателният аспект от създаването на тази творба — технически, емоционално или концептуално?

Всички тези аспекти бяха предизвикателни! Това беше труден творчески процес. За мен най-трудното беше да не изгубя идеите зад произведението сред всички останали елементи на създаването му — да съумеем да изградим средата, за която мечтаем, докато работим върху представлението, а не просто да я проектираме в крайния продукт.

Какво бихте искали публиката във Варна да отнесе със себе си след „Лечение на спомените“?

Бих искала хората да бъдат докоснати от това колко емоционална и дълбоко вкоренена в телата ни е връзката ни с природата. Надявам се да почувстват нуждата да излязат навън и да я преживеят отново — или просто да имат един момент насаме, в който да усетят, че ние самите сме природа.

Ако можехте да запазите един спомен за бъдещите поколения — кой би бил той?

Има толкова много спомени и преживявания, които вярвам, че всеки човек заслужава да има възможност да изпита. Но може би бих избрала миризмата на чист въздух — нещо толкова основно, но и нещо, което някои хора всъщност никога не успяват да усетят.

„Лечение на спомените“ е носител на Наградата на международното жури и Наградата на публиката на Czech Dance Platform 2021, както и на 1st Dance News Award за оригиналност на концепцията. Продукцията е част от престижната селекция Aerowaves Twenty22 и е представяна на редица международни фестивали, сред които TANEC PRAHA (CZ), Spring Forward Elefsina (GR), Tanzmesse (DE), NU Dance Fest Bratislava (SK) и Danza Estate Bergamo (IT).

Юбилейното издание на Moving Body ще продължи с богата програма от спектакли, пърформанси и инсталации с участието на артисти от Чехия, Италия и България. Събитията ще се проведат в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ и Campus 90.

Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Устойчиви фестивали“, и Министерството на културата.