Последните подводни археологически проучвания край нос Киллик, близо до село Близнаци, община Аврен, разкриха редица ценни находки, свързани с древното корабоплаване в северното Черноморие. Между 17 и 23 септември в залив южно от носа бяха открити 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори, включително римски типове LR1 и LR2, северноафрикански амфори, както и произведени в Хераклея, Хиос и остров Кос.

Сред най-старите находки са три каменни котви с един отвор, датиращи още от началото на I хил. пр. Хр. Особено ценни са и три железни римски котви от тип „B“, както и една средновековна железна котва от тип „E“ (VII–XI век), която е единственото сигурно доказателство за използване на залива през Средновековието.

Проучванията бяха ръководени от проф. д-р Иван Христов и включиха водолази от Националния исторически музей, служители на Националната служба за охрана, както и доброволци и приятели на музея. Целта на експедицията бе да се уточнят границите на пристанищната зона, свързана с късноантичната крепост Ерите, и да се картографират важни подводни елементи като скали, рифове и концентрации на културни ценности.

Крепостта Ерите е отбелязана и в античната карта Tabula Peutingeriana, според която в северното Черноморие са съществували сигурни пристанищни центрове като Одесос (днешна Варна), Ерите и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). Археолозите предполагат, че заливът е функционирал като товаро-разтоварна зона още от началото на I хил. пр. Хр. до началото на VII век, а през късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа е формирала естествено защитена пристанищна зона, осигуряваща безопасно убежище при лошо време.

Следващата стъпка в изследването ще бъдат разкопките на крепостта Ерите, където археолозите очакват нови ценни открития.