На 21 януари отбелязваме Деня на родилната помощ и професионален празник на акушер-гинеколозите и акушерките.

На днешния ден в България почитаме всички онези специалисти, които помагат на живота да се появи на белия свят. Всеки от нас дължи благодарност на акушерките, акушер-гинеколозите, неонатолозите и всички специалисти, които работят в отделенията за грижи към родилката и бебето.

Денят на родилната помощ се празнува от 1951 г., когато с указ на Народното събрание е определена датата 21 януари в съответствие с празника Бабинден (по стар стил, по нов - на 8 януари).

Празникът започва рано сутринта с тържествени ритуали във всички АГ отделения на болниците и клиниките в страната. Лекарите и акушерките разчупват питка с мед, като за празника има и специално наричане, което гласи: "Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят, празните да са напълнят. Амин!"

После се извършва и ритуалът по измиване ръцете на акуширащите, като им се дарява сапун и кърпа. А тези, които с Божията благословия и с тяхна помощ наскоро са посрещнали на бял свят децата си, отправят своите благодарности към хората в бели престилки.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.

Традицията повелява на този ден всяка жена, която се е ползвала от услугите на баба-акушерка, да й благодари. Обредните дарове са символична отплата за помощта - сапун и кърпа за ръце, баница и печена кокошка. На този ден празнуват лекари и акушери, а в миналото във всяко село е имало по една-две баби, които са "бабували" - помагали са за израждането на децата. Преди да влязат в дома на бабата, жените ѝ поливат вода да си измие ръцете - знак на почит и надежда за следващо раждане. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат.

На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното - паричка, вързана на червен конец. След това тя измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за пречистване след раждането.

Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.