Според експертите есенният преход е много по-лек от пролетната смяна, но не е напълно безобиден. Смяната едва доловимо нарушава нашия циркаден ритъм, вътрешния 24-часов часовник, който регулира съня, бдителността, производството на хормони и настроението.
Ефектите от смяната на часовника се коренят в нашите циркадни ритми - вътрешния 24-часов часовник на тялото, който регулира съня, бдителността, производството на хормони и настроението.
Във всяка клетка на тялото има циркаден часовник, но има и основен часовник: група неврони в мозъка, които автоматично следват светлината, зората, здрача и тъмнината чрез сигнали от очите, обясни пред Euronews Health Тимо Партонен, доцент по психиатрия в Университета в Хелзинки.
„Колко добре функционира този часовник, влияе върху това колко добре спим и колко добро или лошо е настроението ни. Ето защо е толкова важно“, добави той.
Лятното часово време е практиката часовниците да се преместват с един час напред през пролетта и обратно през есента, за да се удължи вечерната дневна светлина. По-голямата част от Европа, Северна Америка, части от Африка и Азия следват тази система.
Тази година часовниците ще се върнат назад в неделя, 26 октомври.
Докато мнозина приветстват допълнителния час, промяната все още променя вътрешното ни време, а някои хора я усещат повече от други.
„Като цяло, въпреки оплакванията, че вечерите стават по-тъмни, есенната смяна на часа обикновено се възприема като по-малко болезнена“, смята Малкълм фон Шанц, хронобиолог от университета Нортъмбрия.
„Тези, които не харесват есенната промяна, се оплакват главно, че внезапно се стъмнява, когато тръгват от работа. Но това има два момента. Първо, това просто отразява къде живеем: по това време на годината няма достатъчно дневни часове, за да се поддържат светли както сутрините, така и вечерите. Това не е резултат от промяната на часовника, а просто от географията.
„Второ, и по-малко интуитивно, е, че биологично и физиологично светлината сутрин е много по-важна за нас“, каза той.
„Второ, и по-малко интуитивно, е, че биологично и физиологично светлината сутрин е много по-важна за нас“, каза той.
Есенната промяна на часовника е по-лесна за адаптиране, защото ни дава допълнителен час към деня ни. По-лесно е за основния циркаден часовник да се адаптира към този нов график, изтъкват специалистите.
Той обаче предупреждават, че първоначално сънят може да не се усеща толкова освежаващ, колкото през летните месеци.
Пролетната промяна на часовото време – която краде един час сън, е свързана с краткосрочни пикове на пътнотранспортни произшествия, загуба на сън и инфаркти. Проучване, цитирано от Американската фондация за сърце, установи, че има 24% увеличение на инфарктите в деня след преминаването към лятното часово време.
Но промяната през октомври все още може да има по-фини ефекти. Проучване от 2025 г. на университета Ливърпул Джон Мурс и Оксфордския университет установи, че жените са по-склонни от мъжете да съобщават за повишена тревожност, объркване и стрес в дните след промяната на часовото време. Нарушенията в рутината на децата, като по-късно лягане и затруднено събуждане, също допринасят за стреса в домакинствата.
По-широки здравни изследвания показват, че честите промени на часовото време могат да носят по-сериозни, дългосрочни рискове.
Неотдавнашен анализ на учени от Stanford Medicine установи, че двугодишните промени на часовото време могат да доведат до по-високи нива на инсулт и затлъстяване. Проучването сравнява три политики – постоянно стандартно часово време, постоянно лятно часово време времето и настоящото двугодишно изместване, и заключи, че сезонните промени в часовото време са най-лошият вариант.
Чрез моделиране на излагането на светлина, циркадното подравняване и здравните резултати, изследователите изчислиха, че приемането на постоянно стандартно време може да предотврати около 300 000 инсулта годишно и да намали затлъстяването при 2,6 милиона души. Постоянното лятно часово време би постигнало около две трети от тази полза, според изследването.
Поддържането на постоянен режим на сън е един от най-важните - и често пренебрегвани, аспекти на нашето дългосрочно здраве.
„Знаем, че е важно, и също така знаем, че телата ни могат да се справят с някои нередовности. Но от епидемиологичните данни знаем, че за дългосрочно здраве е по-добре да се сведат до минимум колебанията“, обясни Шанц.
Той описа съвременния навик да наваксваме съня през уикендите - известен като „социален джетлаг“, като биологично разрушителен.
„Много от нас стават рано през седмицата и след това спят през уикендите - по същество променяйки графика си, сякаш пътуваме до друга часова зона в петък и се връщаме в понеделник. Този модел има същите дългосрочни отрицателни ефекти като честото излагане на джетлаг“, каза той.
Проучване, публикувано в Journal of Epidemiology & Community Health, установи, че хората с нередовни цикли на сън-бодърстване имат 26% по-висок риск от сериозни сърдечно-съдови събития, като инфаркти и инсулти, дори ако са получили препоръчителните 7-9 часа сън на нощ.
Много учени и организации за сън, включително Британското дружество за сън, което направи официално изявление по въпроса миналата година, подкрепят прекратяването на двугодишните промени на часовото време в полза на постоянно стандартно часово време.
Европейският съюз предложи прекратяване на сезонните промени на часовото време през 2018 г. и докато Европейският парламент го подкрепи по принцип, държавите членки не можаха да се споразумеят дали да приемат постоянно стандартно часово време или лятно часово време.
Засега часовникът продължава да се мести напред-назад всяка година.








Новини - теми





В Спешна помощ в Разлог обездвижили счупени крайници с картон от пица
Варна ще бъде домакин на международен форум за медицински и уелнес туризъм през май
Нов шанс за запазване на зъбите с лечение под микроскоп в Dentall Clinic – Варна
Ново изследване: 93% от ябълките в Европа съдържат пестициди
Обвиниха бивш шеф на болница за присвояване на близо четвърт милион лева
Бактерии срещу рак: нов подход „изяжда“ туморите отвътре
Лекар от Спешна помощ във Варна отива на съд за смърт на пациент
Съдът отсрочи делото на болница „Св. Анна“ срещу Здравната каса за началото на април
Варна с най-високи нива на заболели от грип и ОРЗ в страната
Във Варна строят нова болница за 100 млн. лева със 160 работни места
Кметът на Варна настоява за ново разглеждане на заема за бункер за линеен ускорител
Не дадоха зелена светлина на Община Варна да тегли заем за строежа на бункер за линеен ускорител
Ученици от Бургас обсъдиха идеи за промени с премиера Гюров и съветника му Бербатов
Над 120 000 пациенти се довериха на Аджибадем Сити Клиник през годината
Д-р Румен Христов: Мотивът за напускането ми не е финансов
Решено: Изграждат бункера за линеен ускорител във Варна с общински средства
Съдът остави без движение иск за 500 хил. евро на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ срещу НЗОК
Варна: Дариха модерна апаратура на Родилно отделение в Окръжна болница
Край на грипната епидемия във Варна, учениците се връщат в класните стаи
„Аспарухово дарява“ събира доброволци за кръводарителска кампания


RSS Новини