България е сред първите пет страни в Европа по разпространение на затлъстяването при децата и на шесто място при възрастните, а икономическата тежест вече достига 9,4% от БВП – около 9,2 млрд. евро за 2024 г. Данните са част от новия доклад „(не?)Победимите пандемии – затлъстяването“, представен днес на национално ниво на пресконференция, организирана от „Коалиция затлъстяване“.

„Затлъстяването вече не е индивидуален проблем, а обществено предизвикателство със сериозни медицински, социални и икономически измерения. Настъпи моментът тази тема да влезе трайно в дневния ред на институциите и обществото“, заяви Гергана Паси, председател на „Коалиция затлъстяване“.

По време на представянето водещи експерти очертаха тревожни здравни последствия. Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в Медицински университет – София, подчерта: „Затлъстяването е хронично заболяване, което отваря вратата на над 200 други заболявания – от захарен диабет тип 2 и сърдечносъдови болести до рак и психични разстройства.“

„Нездравословният начин на живот – неправилното хранене и липсата на движение – остава основен двигател на епидемията от затлъстяване“, допълни проф. Теодора Ханджиева-Дърленска, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. „Решението е в образованието, семейните навици и обществената среда.“

От своя страна, проф. Кирил Карамфилов, началник на клиниката по кардиология към УМБАЛ „Александровска“ и председател на Научното дружество по кардиология, подчерта: „Затлъстяването е пряко свързано с висок риск от инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност – водещи причини за смъртност в България.“

„Това заболяване е свързано и с редица гастроентерологични проблеми – чернодробна стеатоза, рефлукс и дори повишен риск от рак“, отбеляза проф. Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология.

Лечението също е предизвикателство. „Съвременната фармакотерапия и метаболитната хирургия са от съществено значение за управление на затлъстяването и подобряването на здравните резултати, но трябва да се прилагат при съответните съображения – медицински контрол, индивидуална оценка на риска на страничните ефекти и много важно подпомагане на промените в начина на живот“, подчерта чл.-кор. проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет в Медицински университет – София.

А икономическият ефект от затлъстяването също е толкова сериозен. „Икономическата тежест от затлъстяването вече достига почти 9,4% от БВП – милиарди левове загуби от здравни разходи, отсъствия от работа и понижена продуктивност“, изтъкна Аркади Шарков, член на УС на „Коалиция затлъстяване“.

Авторите на доклада отправят призив за действие към широк кръг от заинтересовани страни предвид комплексния характер на въздействието на затлъстяването. Докладът рамкира възможностите за разработване на Национална програма за борба със затлъстяването, която да доведе до приоритизиране на превенцията и намаляване на вредата с разработването на ефективни стратегии за здравословно хранене и физическа активност особено сред децата, укрепване на здравната система в посока достъп до здравна грижа и лечение, насърчаване на здравното равенство и сътрудничество между държавата, медицинските специалисти, гражданския и частния сектори за съвместни действия.