Когато искаме децата ни да се радват на ученето, една от най-важните задачи е да им помогнем да изградят положителна академична самооценка – тоест начина, по който се възприемат като ученици. Тази самооценка е част от по-широкото усещане за себе си, редом с артистичната, социалната, емоционалната или спортната самооценка. Например някой може да се определя като „много креативен“, „не особено добър в изкуството“ или „дружелюбен, но малко затворен“.

Това споделя Роналд Столберг, доктор, лицензиран клиничен психолог и професор в Калифорнийското училище по професионална психология за Psychology today.

От всички тези аспекти, академичната самооценка е най-трудна за промяна, след като се е формирала. Повечето възрастни имат готов отговор на въпроса „Какъв ученик беше в училище?“ – „Никога не съм бил добър по математика“, „Бях отличник“, „Училището ми беше лесно“, „Учителите не ме харесваха“. Често тези оценки произлизат от обективни белези като оценки и тестове, които в крайна сметка изграждат дълготрайна представа за себе си.

Усилието е по-ценно от оценката

Тъй като училището поставя различни предизвикателства, родителите имат множество поводи да влияят върху начина, по който децата възприемат своите способности. Децата започват да изграждат академичната си самооценка още в началните класове, като се сравняват с връстниците си.

Ако едно дете решава задачи по-бавно, седмичните тестове с ограничено време могат да се превърнат в източник на стрес и чувство за неуспех. Оттам може да чуете реплики като „Не съм добър по математика“ или „Не съм от умните“. Реално, скоростта не определя интелигентността – но именно това послание детето възприема. В тези моменти родителите могат да помогнат, като преформулират представата му: едно умение не определя цялата му личност.

Как родителите могат да помогнат

Един от най-добрите начини е фокусът да се премести от оценките към постиженията като процес. Постиженията не винаги се измерват с цифри – те се виждат в старание, внимание, отговорност и осъзнатост.

Важно е да назовавате и подчертавате тези качества, защото детето често не осъзнава колко ценни са. Може да кажете:

„Виждам колко се стараеш по задачите си – това е страхотно!“

„Харесва ми, че започваш домашното си сам – това показва самодисциплина.“

„Пишеш толкова креативно, обожавам как работи въображението ти.“

Тези изрази укрепват представата на детето за собствената му упоритост, самостоятелност и интелигентност – качества, които не се виждат в един тест по математика, но са далеч по-важни за бъдещето му.

Винаги поставяйте акцента върху усилието и инициативата – те ще отведат детето много по-далеч от която и да е училищна оценка.

Академичната самооценка е ключов фактор за увереността, мотивацията и радостта от ученето – и тя се гради всеки ден с думи, подкрепа и доверие от страна на родителите.