Българската образователна система е на ръба на демографски и функционален колапс. Зад сухите статистики се крие тревожна реалност: професията на учителя в България застарява, класните стаи се изпразват от млади специалисти, а агресията и бюрокрацията убиват и последните остатъци от ентусиазъм в системата. Това се посочва в позиция на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.

Средната възраст на българския учител е 48 години, сочат данни на МОН за учебната 2023/2024 година. Някои източници обаче говорят за още по-високи стойности – около 54 години. Почти половината от всички учители са на 50 или повече години, а над 30% вече са преминали 55-годишна възраст.

В следващите 10 години образованието у нас ще бъде изправено пред масово пенсиониране, което ще отвори огромна дупка в системата – дупка, за която няма кой да бъде подготвен, посочват от синдиката.

Има и още една тревожна закономерност. Въпреки че висшите училища подготвят над 7500 специалисти с педагогическа квалификация всяка година, под 20% от тях влизат в класната стая. Според Световната банка, 40% от завършилите изобщо не започват работа като учители, а над 70% от онези, които все пак го правят, напускат системата още в първите 3 години.

Заплатите са пораснали – началната вече достига 2131 лв., което е 120% над средната за страната. Но истинският проблем се крие другаде – в токсичната работна среда, стреса, бумащината и усещането за безсилие. Колкото и да се наливат „нови кадри“ в системата, тя ги „изплюва“ – защото няма дъно, няма подкрепа, няма перспективи.

Учениците в България учат повече от всякога, но знаят все по-малко. Учебното съдържание е претоварено, академично и често напълно несъобразено с възрастта и възможностите на децата. Резултатът? Уроци наизуст, без разбиране, с единствена цел – възпроизвеждане. А това е антиподът на съвременното образование, изтъкват от профсъюза.

Училището, което би трябвало да е храм на знанието, все по-често се превръща в бойно поле. За учебната 2022/2023 г. МОН регистрира над 4000 инцидента, включително физически и вербален тормоз – значителен ръст спрямо предходната година. А анализите показват стряскащ ръст от над 85% в случаите на кибертормоз за последните 5 години.

И още по-шокиращо – агресията вече е насочена и към самите учители. Само за една година са регистрирани над 200 случая на нападения над педагогически специалисти. Учителите губят авторитет, подкрепа и усещане за сигурност.

Учителската професия е станала жертва и на административна свръхнатовареност. Проучване на Синдикат „Образование“ показва, че учителите в България работят средно по 49 часа седмично – с до 15 часа, посветени на административни задачи, често с повтарящ се характер. Хартиена и електронна документация се водят паралелно, а многократното попълване на едни и същи справки само задълбочава проблема.

Синдикат „Образование“ очертава пет спешни приоритета за спасяване на образованието:

Демографската криза в учителската професия: Кой ще учи децата на България утре?

Образование с брутална доминация на информацията. Дали претоварените академични програми могат да произведат функционална грамотност?

Епидемията от агресия: Защо училищата се превръщат в несигурна среда?

Системното неравенство: Как разделяме децата си на две Българии още от първия учебен ден?

Бюрократичната машина: Как смазваме професионализма и ентусиазма на учителя?

Сред конкретните предложения са:

Придобиването на основното образование следва да се върне след 8-и клас, но за това трябва да се изследват възможностите на основните училища за прием на ученици и да се гарантира осигуряването на заетост на всички учители.

В начален етап, от 1-и до 4-и клас, да се гарантира достигането на знания, умения и компетентности. За целта да се върне оценяването и да се възстанови еднократно повтаряне на ученик при явни езикови и социални дефицити.

Да отпаднат незабавно Национално външно оценяване (НВО) в 4-и и 10-и клас, като безсмислена за системата статистика.