Днес православната църква отбелязва Голяма задушница. Утре, неделя, са Месни заговезни, когато започва и големият Великденски пост.

На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино.

В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.

Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.

Неделя след задушница е Месни заговезни и започваме да се подготвяме за Великите пости. Последно месо ядем в неделя, а от понеделника то е забранено. Седмицата след Месни заговезни до следващата неделя - Сирни заговезни, се нарича Сирница. На Сирни заговезни искаме прошка на хора, които сме обидили, но и просто така - да пречистим сърцата си в навечерието на същинския пост. Последно сирене, яйца и млечни продукти слагаме именно на Сирни заговезни. От понеделника след него - оставаме на пълен пост.