България зае 84-то място сред 182 държави и територии в Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г., като получи 40 точки от 100 възможни. Това показва годишният Индекс за възприятие на корупцията през миналата година, обявиха от международната организация „Трансперънси Интернешънъл“ (Transparency International).

Това е най-ниският резултат за страната ни от 2012 г. насам и означава сериозен сигнал за институционалната уязвимост и ефективността на антикорупционната система. Само за последните две години страната ни губи 5 точки, което е статистически значима промяна, която подчертава последствията от неефективни мерки и липса на решителни действия срещу дългогодишните клептократски мрежи.

Въпреки че Европа остава регион с относително ниски нива на корупция в световен мащаб, напредъкът в борбата с корупцията през последното десетилетие е минимален. Средният резултат за Европейския съюз и Западна Европа в Индекса за възприятие на корупцията е спаднал от 66 на 64 точки, като 13 държави отбелязват значителен спад, а само седем постигат подобрение. Това подчертава нарастващата разлика между формалните стандарти за добро управление и интегритет и реалното им прилагане.

Докато европейските държави се изправят пред припокриващи се предизвикателства от политизирани институции до атаки срещу гражданското общество, необходимостта от решителни лидери и силни, независими институции никога не е била по-очевидна, отбеляват от неправителствената организация.

Въпреки че в България законодателната рамка формално съществува, реалното прилагане на антикорупционните мерки остава непоследователно. Националната антикорупционна стратегия е замразена, редица препоръки на Европейската комисия, GRECO и ОИСР остават неизпълнени, а ключови институции като Комисията за противодействие на корупцията и независимите регулаторни органи не функционират ефективно.

Бизнесът усеща ефекта на практика. Според последни проучвания 55% от фирмите определят корупцията като сериозен проблем за дейността си, а 89% я възприемат като широко разпространена. Това създава среда, в която бизнесът се адаптира към неписани правила, а инвестиционните решения се забавят заради несигурност и липса на предвидимост.

Гражданското общество също е подложено на систематичен натиск. Законопроекти за регистрация на чуждестранни агенти, нарочни парламентарни комисии за разследване на неправителствени организации и ограничаване на финансирането им създават усещане за несигурност и стигматизиране на активни граждански организации.

Липсата на последователни реформи, политическата нестабилност и слабият институционален капацитет продължават да възпрепятстват напредъка на страната в борбата с корупцията.

Без укрепване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и реално прилагане на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи негативните тенденции, които засягат както демократичното управление, така и икономическото развитие на страната, се посочва още в доклада на „Трансперънси Интернешънъл“.