Статуята е втората, открита от същия екипа по време на археологическите разкопки в Големия канал на древния град край с. Рупите. За разлика от първата, която е намерена в значително по-добро състояние и реставрирана на място в Петричкия музей, втората е открита със сериозни повреди и отделена от тялото глава. Състоянието ѝ налага преместване в София, където в продължение на повече от седем месеца реставратори от НАИМ-БАН и скулптори от Националната художествена академия извършват комплексен процес на укрепване, почистване и възстановяване на мраморния паметник, престоял в земята повече от 1600 години.
Реставрацията преминава през многоетапна консервация, започваща с оценка на състоянието и идентифициране на разрушителните процеси. Първо се отстраняват механично почвените наслоявания, след което повърхността на мрамора се почиства с ултразвук. Полагат се многократно компреси с различни вещества, които размекват твърдите налепи и извличат проникналите от почвата соли. Премахването на замърсяванията разкрива оригиналната повърхност и предотвратява нови разрушения и загуби.
В процеса на работа се откриват редица структурни повреди в мрамора, незабележими преди почистването. За да се гарантира безопасността и устойчивостта на фигурата, се използват карбонови анкери, които укрепват пукнатините в критични точки – съвременен аналог на античните железни скоби, използвани още в периода на изработване на статуята. Всички интервенции са минимизирани и прецизно съобразени със съвременните стандарти за опазване на културното наследство и безопасността на посетителите.
„Тази статуя нямаше да я има, ако не работехме заедно. Тя е резултат от едно изключително сътрудничество. И точно когато го има, се случват забележителните резултати. На този мускулест мраморен младеж бих казал: Добре дошъл в България. Той със сигурност ще допринесе за културния туризъм – като магнит е. Но най-важното е, че зад него стои трудът на българските специалисти – археолози, реставратори и още много други“, коментира ръководителят на екипа, открил статуята, проф. д-р Людмил Вагалински.
„Партньорство – това е думата, която най-точно описва това събитие. Нашата роля беше да обединим всички страни, ангажирани в този сложен процес, така че крайният резултат да бъде най-добрият възможен както за самия паметник, така и за каузата по опазване на културното наследство. В тази система няма „малки“ и „големи“ – всеки е важен. И всеки човек, който участва в реставрацията, има своя незаменим принос. Без неговия труд не бихме могли да стигнем до края“, зави директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов.
„Сто години се говори за мястото и значението на Хераклея Синтика, но едва през последните близо двадесет години започнахме ефективната работа по разкриването ѝ. Днес се наслаждаваме на тези прекрасни произведения, които говорят за Античността по един неповторим начин. Археологията не е само наука за миналото – тя прави съвремието ни по-пълноценно, защото няма нищо по-силно от изживяването да се докоснем до тези артефакти“, отбеляза премиерът Росен Желязков.
„Сто години се говори за мястото и значението на Хераклея Синтика, но едва през последните близо двадесет години започнахме ефективната работа по разкриването ѝ. Днес се наслаждаваме на тези прекрасни произведения, които говорят за Античността по един неповторим начин. Археологията не е само наука за миналото – тя прави съвремието ни по-пълноценно, защото няма нищо по-силно от изживяването да се докоснем до тези артефакти“, отбеляза премиерът Росен Желязков.
Реставрацията е финансирана от НАИМ-БАН и с помощта и ресурсите, предоставени от Националната програма за научна инфраструктура ИНФРАМАТ, подкрепяна от Министерството на образованието и науката.
Статуята ще остане изложена в Националния археологически музей в София до есента, когато ще бъде върната в Историческия музей в Петрич.