1693 г. – Смята се за датата на създаването на шампанското от бенедиктинския монах Дом Периньон.

1704 г. – Войната за испанското наследство: Гибралтар е завладян от английска и холандска флотилия под командването на британския адмирал сър Джордж Рук в съюз с ерцхерцог Карл

1782 г. – Волфганг Амадеус Моцарт сключва брак с Констанце Вебер

1791 г. – Подписан е Свищовският договор, с който се слага край на Австро-турската война (1787-1791).

1836 г. – В Кремъл камбаната Цар Камбана е поставена на каменен пиедестал.

1870 г. – В германския град Баден-Баден завършва един от първите международни шахматни турнири.

1879 г. – Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.

1879 г. – Елзас и Лотарингия са провъзгласени за територия на Германия.

1903 г. – Пий X е избран за 257. римски папа.

1914 г. – Първа световна война: Германия нахлува в Белгия, в отговор на което Великобритания обявява война на Германия. Съединените щати обявяват неутралитет.

1916 г. – Първа световна война: Либерия обявява война на Германия.

1936 г. – Министър-председателят на Гърция Йоанис Метаксас суспендира парламента и Конституцията и установява Режима от 4 август.

1957 г. – Аржентинецът Хуан Мануел Фанджо за пети път става победител в състезанията от Формула 1.

1964 г. – Тонкински инцидент: Американските разрушители USS Maddox и USS Turner Joy докладват за сблъсък със северновиетнамски плавателни съдове в Тонкинския залив.

1983 г. – В резултат на държавен преврат в Горна Волта (днес Буркина Фасо) президент става Томас Санкара.

1984 г. – Африканската република Горна Волта се преименува на Буркина Фасо.

1995 г. – Хърватия започва Операция Буря, за да си възвърне анклавa, обявен за Република Сръбска Крайна и намиращ се от 4 години под контрола на сръбското малцинство.

1996 г. – В Атланта (САЩ) са закрити 26-те Олимпийски игри.

2007 г. – Изстрелян е космическият апарат на НАСА Финикс.

Родени на 4 август

1521 г. – Урбан VII, римски папа († 1590 г.)

1713 г. – Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен, германска принцеса († 1761 г.)

1787 г. – Александър Алябиев, руски композитор († 1851 г.)

1792 г. – Пърси Шели, британски поет († 1822 г.)

1859 г. – Кнут Хамсун, норвежки писател, Нобелов лауреат през 1920 († 1952 г.)

1890 г. – Ерих Вайнерт, немски поет († 1953 г.)

1900 г. – Елизабет Боуз-Лайън, британска кралица († 2002 г.)

1901 г. – Луис Армстронг, американски музикант († 1971 г.)

1904 г. – Витолд Гомбрович, полски романист († 1969 г.)

1910 г. – Уилям Шуман, американски композитор († 1992 г.)

1911 г. – Михаил Ботвиник, руски шахматист († 1995 г.)

1916 г. – Елена Стефанова, българска актриса († 2010 г.)

1920 г. – Иван Кръстев, български писател († 2013 г.)

1921 г. – Морис Ришар, канадски хокеист († 2000 г.)

1925 г. – Александър Сталийски, български политик († 2004 г.)

1925 г. – Манол Манолов, български футболист († 2008 г.)

1930 г. – Любомир Димитров, български актьор († 2001 г.)

1933 г. – Тодор Андрейков, български кинокритик и киноисторик († 1997 г.)

1938 г. – Саймън Престън, американски диригент

1942 г. – Огнян Сапарев, български политик

1951 г. – Валди Тотев, български музикант

1955 г. – Били Боб Торнтън, американски актьор

1958 г. – Марио Тагарински, български политик

1961 г. – Барак Обама, 44-ти президент на САЩ, Нобелов лауреат

1961 г. – Веселин Маринов, български певец

1967 г. – Цветелина Узунова, българска журналистка

1968 г. – Даниъл Дей Ким, американски актьор

1968 г. – Илиян Киряков, български футболист

1968 г. – Хироши Куротаки, японски пианист

1969 г. – Диего Латоре, аржентински футболист

1969 г. – Макс Кавалера, бразилски музикант

1973 г. – Деян Статулов, български кинокритик и сценарист

1981 г. – Владимир Атъпов, български волейболист

1981 г. – Меган Съсекска, британска херцогиня и бивша актриса

1984 г. – Карлос Веласкес, пуерторикански боксьор

1977 г. – Луиш Боа Морте, португалски футболист

1988 г. – Том Паркър, британски певица (The Wanted)

1989 г. – Уан Хао, китайски шахматист

1992 г. – Кол и Дилан Спраус, американски актьори-близнаци