На днешния първи ноември се навършват 40 години от големия взрив в девненски завод, който слага край на живота на 22 души. Десет от тях загиват на място, а други 12 издъхват в болница. Ранените са десетки, а обгазените още повече.

Случилото се остава в историята като една от най-разрушителните производствени аварии у нас. Минути преди 07.00 часа на 1 ноември 1986 година мощна експлозия разтърсва новия завод за хлор, винил и поливинилхлорид. Предприятието е почти изравнено със земята. Ударната вълна е толкова голяма, че се усеща чак във Варна, където се регистрира трус от трета степен по Рихтер.

Изграждането на Девненския промишлен комплекс започва през 1948 година. Продължава с усилени темпове 25 години. Към края на 70-те и началото на 80-те предприятията в долината дават около 1/5 от продукцията на химическата промишленост у нас. Истинска трагедия се разиграва обаче с един от най-модерните заводи. Съвсем бегло и телеграфно е отразена тя във вестник „Работническо дело“. Значително по-голямо внимание изданието отделя на пожар в склад на фармацевтична фирма в Базел, отровил водите на река Рейн.

След случилото се заводът е отцепен. Правителствена комисия се заема да изясни причините за експлозията. Според доклада до инцидента се стигнало, след като работниците не затегнали добре люка на химически реактор, през който изтекъл и се самовзривил опасен газ.

Образувано е дело в Окръжен съд. Осъдени са общо девет души, сред който управител на смяна и директорът на завода. През 1988 година Върховният съд определя случая като „типичен пример за проява на немарливост в малка степен от много съприченители, но с огромни последици.“

За инцидента отпреди 40 години днес напомня паметна плоча за загиналите при големия взрив. Тя се намира в Ботевата градинка във Варна.