На 11 май 2024 г, деня в който почитаме светите братя Кирил и Методий, от първопрестолната Плиска до Варна ще премине голямо Мото шествие под наслов „По пътя на вярата и буквите“. Проявата е първа от съвместните проекти между Варненска и Шуменска област, които преди месец сключиха споразумение за партньорство.

Целта на партньорството между двете администрации е да бъдат популяризирани и съхранени знакови за двете области туристически обекти и паметници от културно-историческото ни наследство, като част от дейностите за постигане на устойчив туризъм в двата региона. На пресконференция днес в Регионалния исторически музей областният управител на Варна – професор Андрияна Андреева, представи предстоящото в съботния ден събитие - Мото шествие под наслов „По пътя на вярата и буквите“.

Ето и програмата за празничния ден – 11 май 2024 година:

Шествието, с участието на мотоклубове от Шумен, Нови Пазар и Варна под надслов „По пътя на вярата и буквите“ ще започне в 12,30 от Голямата базилика в първопрестолната българска столица Плиска.

Ще продължи в 13,00 часа през Двора на кирилицата, където ще се поднесат венци на паметника на Св.св. Кирил и Методий, а ученици от Училище „Св. Паисий Хилендарски“ в Плиска ще изпълнят химна в прослава на делото на светите братя.

Мото шествието ще завърши около 16,00 часа във Варна, в местността Сълзица, или както мнозина я помнят Караач теке, където се намира Ранносредновековния манастирски комплекс „Света Богородица“, открит край Варна през далечната 1921 година от братята Херман и Карел Шкорпил.

Областна администрация - Варна, Община Варна, на чиято територия е манастирския комплекс и Регионалният исторически музей, заедно с подкрепата на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан обединяват усилия, за да се насочи вниманието на обществеността към този изключителен по своята стойност паметник с национално значение.

„Раннохристиянският комплекс „Света Богородица“ е сред най-важните обекти от Златния век на българската държава и е с национално значение, но не му е отдадено нужното внимание“, каза пред журналистите професор Андреева. Областна администрация, Община Варна и РИМ - Варна считат, че неговото популяризиране и социализиране, както и продължаването на разкопките, ще бъдат от изключително значение за развитието на културата и туризма в града. 

„Това е един от малкото добре запазени ранни български манастири от времето на цар Борис I, разказа директорът на музея Игор Лазаренко. Идеята, че е значимо, се появява заради намерения оловен печат на цар Борис I. При разкопките на църквата са установени саркофази, единият от които е изложен във Варненския музей. Това по думите на Лазаренко предполага присъствие не само на монаси, а и на членове на царската фамилия. Смята се, че след оттеглянето си от престола цар Борис I идва в манастира край Варна, който е бил един от четирите големи в Североизточна България. В него се е развивало изграждането на устоите на християнството. Имало е голям скрипториум, където са се преписвали книги, разпространявани в района, който е бил гъсто населен в периода VIII – X век, каза още Лазаренко. 

Обектът е проучван по-сериозно от 1996 г. до 2018 г., като е разкрита цялата сграда и е намерено аязмо. Голяма част от него е била унищожена през годините, защото там е имало средновековно селище и след това османско теке, заради което местността е известна като Караач теке, поясни директорът. Смята се, че една от най-старите икони на Богородица е била там, а сега тя се съхранява в старинния храм „Успение Богородично“ във Варна.

Според Лазаренко този паметник е много важен за Варна, защото е единственият монументален градеж от епохата на Първото българско царство. През последните години и на мястото на манастира се строи и средата се социализира, но според директора на музея това може и да е опасно, затова би било добре мястото да бъде заградено и достъпът ограничен, за да не се превръща в зона за пикник. 

Съдбата на манастира „Света Богородица“ е подобна на тази на друга раннохристиянска старина – Джанавара, посочи още Лазаренко и добави, че цел на новата инициатива на областните управители е да се подтикне държавата да предприеме необходимите действия да предостави на Община Варна парцелите на тези обекти, за да може да започнат процеси по тяхната консервация и реставрация. Той уточни, че от години за това има подадени писма в отговорните министерства, но засега процедурата не е придвижена.

Директорът на музея и представителят на Община Варна Десислава Георгиева – от Дирекция „Култура“ съобщиха, че ще се търси по-голяма достъпност за поклоннически туризъм и ще се работи за изграждане на маршрут между Аладжа манастир, Джанавара и комплекс „Света Богородица“. 

Игор Лазаренко демонстрира днес двата печата, намерени преди повече от сто години именно на територията на манастирския комплекс „Св.Богородица“. Те са на цар Борис I и на цар Петър I. Направени са от олово, единият с изображения на Христос и Богородица, другият - на владетелите Петър и Ирина, имат и надписи. 

Сътрудничеството на двете областни администрации във Варна и в Шумен ще продължи и с други събития, в подкрепа на общата кауза за популяризирани и съхранени знакови за двете области туристически обекти и паметници от културно-историческото ни наследство, като част от дейностите за постигане на устойчив туризъм в двата региона, съобщи проф. Андреева.