Едва ли има жител или гост на града, който минавайки по ул. „Девня“, да не е забелязал голямата тухлена сграда с висок комин и впечатляваща архитектура. Мнозина от по-старите варненци са наясно с предназначението на постройката, но има и не малко хора, които всеки път си задават въпроса каква е тази сграда. Всъщност атрактивната постройка край езерото е била пароцентралата на намиращата се в по-високата част над нея предачна фабрика, позната днес като „Христо Ботев“, научи Moreto.net.

Сградата на централата е построена в края на 19. век. Проектирана е от арх. Дабко Дабков, сътворил огромна част от красивите архитектурни паметници в центъра на Варна. Всички тухли за градежа са внесени от Англия. Вкопана е в брега,защото до тук е стигала Хиршовата железница, която е снабдявала централата с въглища. Тук е била сградата на някогашната стара гара до 1925 година.

Фабриката първоначално се нарича: “Първо българско анонимно привилегировано дружество за памучни прежди, фабрика “Княз Борис” – това е пълното ѝ наименование. Тя е и най-голямата фабрика във Варна и областта в началото на XX век. Дружество “Принц Борис” е регистрирано през 1898 г. и предлага 560 работни места. През 1925 г. се преименува на АД “Цар Борис”, а от 1943 г. носи името “Христо Ботев”, споделят от Регионалната библиотека във Варна.

В момента в сградата на фабриката се помещават различни фирми с различна дейност. Към днешна дата зданията са частна собственост, приватизирана като РМД през 90-те години.

През годините след създаването си фабриката мени притежателите си. Покрай войните дори спира дейност, но през 1925 година я възстановява.

Предприятието възниква заради голямото търсене на памучни прежди за текстилната промишленост. За това допринася също и производството на много памук по онова време, включително и у нас.

През последните години има не едно или две предложения за превръщането на сградата на пароцентралата в културно пространство. Идеята е да стане място за концерти, изложби и други събития. Към момента обаче не е ясно дали някога подобни планове могат да бъдат реализирани, така че да се положат нужните грижи за съхраняването на културния паметник и превръщането на мястото в притегателна за културния живот в града.