Коронавирусът спира най-мащабните протести в историята на Чили. Половин година след като започнаха и парализираха голяма част от страната, милиони недоволни граждани се прибират вкъщи. Целта е да запазят здравето и живота си по време на епидемията, която започва да обхваща и Южна Америка.

Антиправителственото движение започна през октомври миналата година като недоволство срещу повишаването на цената на билетите, което прерасна в искания за по-добър живот, реформи в образованието, здравеопазването, борба със социалното неравенство и ширещата се корупция. В размириците загинаха десетки, стотици бяха ранени, а 400 младежи загубиха частично или напълно зрението си заради изстреляните от полицията сачми. Хиляди са арестуваните. Сблъсъците не стихват, въпреки обявените от президента социални мерки.

„Хората атакуваха на първо място аптеките, банките и супермаркетите. Защото това са големите лица на неолибералния модел. Символите на финансовата власт”, разказва Мирослава Петрова.

„Беше много страшно! Защото хората веднага, когато излиза армията на улицата, се помнят за времето на диктатурата на Пиночет! Но независимо, че се страхуват, все пак излязоха!“, добавя Хуан Карлос Гутиерес.

Невижданото недоволство започва на 18 октомври миналата година в чилийската столица Сантяго. Само за няколко дни напрежението ескалира и се разпострянява мълниеносно в цялата страна. Милиони излизат по улиците, за да покажат на властта, че няма да търпят управлението й.

За страховитите демонстрации разказва българката Мирослава Петрова. В София среща любовта в лицето на чилиец. Женят се. Имат две деца. Напускат България и отиват в Сянтаго, където живеят вече 20 години. Взимат участие в почти всички протести.

Натрупаното напрежение през годините кара гражданите да потърсят сметка за всичко нерешено през годините. Милиони по улиците скандират за оставки. Нови закони. Нестихващите мощни протести са срещи неолиберализма и неравенството.

Хвърчат камъни във всички посоки. Стотици ранени. И от двете страни на барикадата. Армията и полицията изпозлват сълзотворен газ и водни оръдия срещу демонстрантите, които отвръщат с камъни и коктейли молотов. Доклад на ООН уличи властите в тежки нарушения на човешките права при разгонването на протестиращите.

„В резултат на революцията, която стана на 18 октомври, се родиха много групи театрални, хора, които се събраха в колективи и изразяват своето недоволство чрез пърформанси. Изкуството е свързано с това, за което се борят хората, което вълнува хората! Изкуството на улицата! За хората!“, казва Мирослава.

Под натиска на вълните от протести правителството най-вероятно ще промени Конституцията от времето на Пиночет. Тя е в сила от близо 40 години и е претърпяла над 200 изменения.

И въпреки че корановирусът ще спре демонстрациите за неопределено време, чилийците са категорични, че няма да се откажат да настояват за промяната.

Това, което не постигнаха полицията и репресията, успя да постигне коронавирусът, който опразни улиците на многомилионно Сантяго. Но едно е сигурно - безредиците показаха на управляващите, че обединеният народ не може да бъде сломен.