Дерето на „Максуда" е потенциално опасно и при проливен дъжд в района може да се стигне до сериозно наводнение. Това мнение изрази пред Дарик Людмил Икономов, изпълнителен директор на Института за екологична модернизация и ръководител на екипа, изготвил Екологичната оценка към ОУП на Варна.

Ако дерето на „Максуда" се окаже замърсено и затлачено, водата може да залее постройките на крайезерния път и жп линиите между ромската махала и езерото, смята Икономов. Според него опасността съществува, въпреки че това и останалите дерета в града бяха изчистени след унищожителното наводнение в „Аспарухово".

Още през 2010 г. Людмил Икономов предупреди, че Варна не е защитена от големи наводнение, въпреки че е разположена на възвишение. Същата година екипи от Висшето военноморско училище изследваха деретата в общината, като бяха описани общо 24. Разклоненията на някои от тях дотогава не бяха известни. Във варненските дерета военните изследователи попаднаха на множество зауствания с неясен произход, както и на рибарник в района на с. Звездица.

Засипването на дерета със строителни материали е друг проблем, на който трябва да се обърне внимание, предупреди Икономов. Като пример той посочи Балъм дере, горната част на което е засипано. „При дъжд водите не отиват в дерето, а реките са навсякъде. Природата не търпи такива неща. Водата си изгражда сама пътя", отбеляза експертът. Според него трябва да се поддържа и растителността покрай деретата, защото тя ги стабилизира и предпазва от обрушване.

За да се избегне риска от унищожително водно бедствие, в „Максуда" и на други места в града могат да се направят микрозони за контролирано наводняване. А за да не се получават силни приливни вълни в деретата, там могат да се изградят преградни стени (саваци), които да управляват потока, смята шефът на Института за екологична модернизация.

Най-неприятният ефект от дъждовете за курортен град като Варна е замърсяването на водите за къпане. Този проблем може да се реши с изграждане на пречиствателно съоръжение на устието на всяко дере, което се влива в морето. Добър пример в това отношение е езерото под алпинеума в Морската градина. То изглежда като воден ефект, но всъщност предназначението му е на утаител.

По управление на водите можем да се учим от Холандия, където от 500 години има изградена Национална система за управление на водите. Така например в Ниската земя за предпазване от тежки щети при наводнения ползват и обществените подземни паркинги. До тази мярка се прибягва в краен случай. В такива случаи автомобилите се вадят от предварително пригодения за целта паркинг и към него контролирано се насочва водата. Отводняването след това става с помпи, обясни специалистът.

Всички общини и области трябва да имат Стратегия за адаптация към промените на климата, така както имат планове за действие при бедствия и аварии, категоричен е Людмил Икономов. Климатичните условия са променени и вече не са такива, каквито са били преди 30-40 години. Изострени са така наречените климатични контрасти - изключително влажни периоди и поройни дъждове биват последвани от периоди на засушаване, а след високи температури идват много ниски. За съжаление обаче, вече 40 години България няма нов климатичен справочник, отбеляза още Икономов.