Мраморно корито за чешма на хамам е сред интересните находки, открити при подводни проучвания край нос Киллик до село Близнаци, община Аврен, научи Moreto.net. Изследователският екип търси останките на късноантичен каменен мост, отбелязан още от братята Шкорпил през 1885 г. Находката вече е извадена, съобщават от „Archaeologia Bulgarica“.

В близост до мраморното корито водолазите са открили бронзово кранче и каменна подова плоча.

Експедицията е включила и геофизични изследвания при вливането на река Камчия в Черно море. Проучванията са извършени от инж. Кирил Велковски с техника на Института за подводно наследство в Созопол, като е сканирана площ от 60 524 кв. м.

Точното място, на което е бил построен каменният мост над Камчия, все още не е установено. Районът за търсене обаче е стеснен до линейна проекция с дължина 400 метра между устието на реката и основите на стария въжен мост в курортното селище.

На дълбочина между 3 и 10 метра, южно от дълъг подводен риф, който в миналото е затварял малък залив, водолазите са открили и различни керамични находки. Сред тях са фрагмент от архаична милетска амфора от началото на VI век пр. Хр., дръжки от амфори от остров Кос, три каменни котви и половин каменен щок от втората половина на I хилядолетие пр. Хр.

Смята се, че мраморното корито е било част от товар на потънал османски кораб от първата половина на XVIII век, чиито останки са открити през 2023 г. Тогава екипът на Националния исторически музей е намерил курна – източник на вода в парната баня, както и информация за мраморен панел, характерен за интериора на хамамите.

Ръководителят на изследователския екип проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей посочва, че масовото строителство на хамами се развива през XVI и XVII век и се свързва с превръщането им в надежден източник на доходи за вакъфите. По думите му находката носи белези на османската барокова архитектура, известна и като „турски барок“.



Според проф. Христов мраморното корито вероятно е било превозвано от претърпелия корабокрушение кораб, като работната хипотеза е крайната му дестинация да е била в района на Варненския залив. Той припомня, че във Варна през XVII-XIX век са съществували четири хамама – Пири паша, Ески хамам, Шукрю бей хамам и Гръцката баня. Друг хамам е бил разположен източно от новото рибарско пристанище в квартал „Аспарухово“, в местността Карантината.

В проучването участват водолази от Националния исторически музей, приятели на музея и водолази от Националната служба за охрана.