Тазгодишните носители на наградите „Ласкер“ са отличени за откриването на орексина, разработването на биспецифично антитяло за лечение на хемофилия А и приноса към изследванията на болестта на Паркинсон.

Фондация „Ласкер“ обяви носителите на наградите за 2026 г. в три категории – за фундаментални медицински изследвания, за клинични медицински изследвания и за обществена служба. Наградите са учредени през 1942 г. и отличават научни постижения, допринесли за подобряване на човешкото здраве. Официалната церемония ще се състои на 17 септември в Ню Йорк.

Откритието на орексина

Наградата за фундаментални медицински изследвания „Алберт Ласкер“ за 2026 г. е присъдена на Еманюел Миньо и Масаши Янагисава за откриването на орексина и доказването на ключовата му роля за поддържането на будността.

Двамата учени достигат до откритието независимо един от друг и от различни изследователски направления.

Екипът на Янагисава първоначално търси молекули, които взаимодействат с рецептори в мозъка, чиито естествени партньори все още не са известни. Така е открит орексинът. В началото учените предполагат, че той има отношение към регулирането на апетита.



Експериментите с мишки, при които орексинът липсва, обаче дават неочакван резултат. Вместо съществени промени в храненето и телесното тегло, животните проявяват поведение, подобно на човешката нарколепсия.

По същото време Миньо изследва наследствени форми на нарколепсия при кучета. Екипът му установява мутации в гена, кодиращ орексиновия рецептор 2, и така свързва рецептора със заболяването.

Двете изследователски линии водят до общо заключение – орексинът е ключов компонент на системата, която поддържа будността. Откритието променя разбирането за биологията на съня и нарколепсията.

Почти три десетилетия по-късно резултатите вече намират и пряко приложение в медицината. През август FDA одобрява Orzeyful (овепорекстон) на Takeda за лечение на нарколепсия тип 1 при възрастни. Това е първото одобрено лечение, което е насочено директно към загубата на орексинова сигнализация и обхваща пълния спектър от симптоми на заболяването.

Нов подход при хемофилия А

Наградата „Ласкер–ДеБейки“ за клинични медицински изследвания е присъдена на Кунихиро Хатори, Такехиса Китазава и Томоюки Игава за разработването на биспецифичното антитяло емицизумаб.

При хемофилия А организмът не произвежда достатъчно фактор VIII, необходим за нормалното съсирване на кръвта. Дълго време основният подход е бил заместването на липсващия фактор чрез чести интравенозни инфузии. При част от пациентите обаче се развиват антитела, които блокират действието на лечението.



Емицизумаб предлага различен подход. Биспецифичното антитяло свързва активирания фактор IX с фактор X и по този начин действа като молекулярен мост, който замества функцията на фактор VIII.

Идеята е предложена още през 2000 г., но разработването на лекарството продължава повече от десетилетие. След неуспешен първи вариант през 2006 г. екипът изследва около 40 000 варианта на антитела, преди да достигне до молекула с необходимите характеристики.

Клиничните изпитвания показват 87% намаление на сериозните кръвоизливи при пациентите. За разлика от интравенозното приложение на фактор VIII, емицизумаб може да се прилага подкожно.

FDA одобрява лекарството през 2017 г. Оттогава то е използвано от повече от 30 000 пациенти по света.

Майкъл Дж. Фокс и изследванията на Паркинсон

Наградата „Ласкер–Блумбърг“ за обществена служба за 2026 г. е присъдена на Майкъл Дж. Фокс за основаването на фондацията, носеща неговото име, и приноса ѝ към финансирането на изследванията на болестта на Паркинсон.

Фокс е диагностициран с ранна форма на заболяването на 29-годишна възраст. През 1998 г. публично обявява диагнозата си и впоследствие се превръща в един от най-разпознаваемите застъпници за хората с Паркинсон.



От създаването си през 2000 г. Фондацията „Майкъл Дж. Фокс“ е вложила над 3 млрд. долара в изследвания на Паркинсон по света.

Фондацията подкрепя разработването на биомаркери, нови терапии и инструменти за по-точно откриване и проследяване на заболяването. Сред основните ѝ инициативи е проучването PPMI, което събира клинични данни и биологични проби от хора с Паркинсон и от хора с риск да развият заболяването.

Един от резултатите от тази работа е анализът за амплификация на алфа-синуклеинови семена (SAA) – биомаркерен тест, който може да установи патология на алфа-синуклеин при живи хора.

Според изследователите това отваря възможност заболяването да бъде откривано и проследявано по-прецизно, включително преди появата на типичните клинични симптоми.

Следващото голямо предизвикателство е разработването на ефективни методи за откриване и включване в клинични изпитвания на правилните пациенти, особено на хора, при които заболяването е в много ранен етап.