Учени откриха протеин, който може да забави развитието на болестта на Паркинсон
 
Учени от Медицинския факултет „Перелман“ към Университета на Пенсилвания са идентифицирали мозъчен имунен протеин, който може да играе ключова роля в развитието на болестта на Паркинсон. Откритието дава надежда за създаване на терапии, способни да забавят заболяването още в ранните му стадии.
Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Neuron. Според учените протеинът, известен като GPNMB (гликопротеин неметастатичен меланом B), подпомага разпространението на уврежданията между мозъчните клетки при болестта на Паркинсон.
Изследователите смятат, че блокирането на този протеин с моноклонални антитела може да се превърне в нов подход за ограничаване на прогресията на заболяването.
„Много пациенти с болестта на Паркинсон се диагностицират в ранните стадии, когато симптомите все още са сравнително леки, но към момента няма лечение, което да забавя развитието на болестта“, казва водещият автор на проучването д-р Алис Чен-Плоткин, професор по неврология. По думите ѝ резултатите са важна стъпка към разработването на подобна терапия.
Как се разпространява болестта на Паркинсон в мозъка
Прогнозите показват, че до 2050 г. броят на хората с болест на Паркинсон в световен мащаб ще достигне около 25,2 милиона души от всички възрастови групи и полове. Това представлява увеличение от приблизително 112% спрямо 2021 г.
Заболяването се свързва с натрупването на анормални струпвания на протеина алфа-синуклеин в невроните.
Тези натрупвания увреждат нервните клетки и постепенно се разпространяват към съседни здрави неврони. С напредването на процеса пациентите развиват симптоми като тремор, затруднено ходене, проблеми с равновесието и преглъщането.
Макар съвременните терапии да помагат за овладяване на симптомите, към момента няма лечение, което доказано да спира или забавя самото развитие на болестта.
Ролята на мозъчните имунни клетки
Още през 2022 г. екипът на д-р Чен-Плоткин установява, че GPNMB участва в разпространението на алфа-синуклеина между невроните. В новото изследване учените откриват, че микроглията – имунните клетки на мозъка – е основният източник на този протеин при болестта на Паркинсон.
Когато невроните се увредят, микроглията започва да произвежда по-големи количества GPNMB. Част от протеина се освобождава и започва да се движи между клетките, подпомагайки разпространението на патологичните изменения.
В лабораторни условия учените са разработили антитела, които успешно блокират GPNMB и предотвратяват прехвърлянето на уврежданията от една клетка към друга.
„Изглежда болестта на Паркинсон се поддържа от самоподсилващ се цикъл – натрупването на алфа-синуклеин уврежда невроните, а увреждането стимулира освобождаването на GPNMB, което ускорява разпространението на заболяването“, обяснява д-р Чен-Плоткин.
Данни от човешки мозъчни проби
За да проверят дали откритията са валидни и при хора, учените анализирали тъканни проби от 1675 човешки мозъка, съхранявани в мозъчната банка на Университета на Пенсилвания.
Резултатите показват, че хората с генетични варианти, свързани с по-високи нива на GPNMB, имат и по-изразена алфа-синуклеинова патология.
Изследователите подчертават, че повишените нива на GPNMB не са били свързани с други невродегенеративни заболявания, включително болестта на Алцхаймер, което прави протеина особено интересна цел за бъдещи терапии срещу Паркинсон.
„Все още има много работа, преди подобно лечение да може да бъде приложено при хора, но резултатите са окуражаващи“, посочва д-р Чен-Плоткин.
|
сподели или изпрати на приятел
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Варненският планетариум кани ученици и родители на събития за Световната седмица на Космоса
Четвъртък, 2 Октомври 2025 14:30
От 4 до 10 октомври светът отбелязва Световната седмица на Космоса, а НАОП „Николай Коперник“ – Варна се включва с богата програма.
На 4 октомври, събота, планетариумът ще даде старт на инициативите...
| |
 |
 Разкриха 77-годишната мистерия около синьото в картина на Джаксън Полък
Понеделник, 29 Септември 2025 11:47
Една от най-известните картини на американския художник Джаксън Полък – Number 1A, 1948, дълго време криеше тайна. В продължение на 77 години яркото ѝ тюркоазено синьо оставаше загадка за изкуствоведи...
| |
 |
 Вкаменелости разкриха юрско морско чудовище с муцуна на риба меч
Понеделник, 29 Септември 2025 11:34
Екип от швейцарски и германски изследователи, ръководен от Гаел Шпихер от музея JURASSICA в Порентруи (Швейцария), идентифицира неизвестен досега вид ихтиозавър. Откритието се основава на фосилни екземпляри,...
| |
 |
 Учени обсъдиха културното наследство на Варна и Черноморския регион
Петък, 26 Септември 2025 19:01
Шестнадесетата научна конференция „Културното наследство на Варна и Черноморския регион“, организирана от Съюза на учените – Варна, се състоя днес. Домакин на форума за шести път беше Планетариумът на...
| |
 |
 Череп на 1 милион години от Китай преобръща представите за човешката еволюция
Петък, 26 Септември 2025 13:06
Силно деформиран череп, открит преди десетилетия на речен бряг в централен Китай, след дигитална реконструкция разтърсва досегашните представи за човешкия произход. Анализът, публикуван в списание Science,...
| |
 |
 В Хераклея Синтика откриха торс на Херакъл с ябълките на Хесперидите
Петък, 26 Септември 2025 12:42
По време на разкопките на форума на античния град Хераклея Синтика край село Рупите, екипът на проф. д-р Людмил Вагалински откри част от статуя на Херакъл.
Археолозите съобщават, че в лявата си ръка...
| |
 |
 Учени в Аржентина откриха нов динозавър с крокодилска кост в устата
Четвъртък, 25 Септември 2025 08:55
В Патагония, Аржентина, учени откриха нов вид динозавър – хищник с дължина около 7 метра, в чиито челюсти е била открита кост от древен крокодил.
Новият вид принадлежи към загадъчната група мегараптори...
| |
 |
 Откриха връзка между бактериите в устата и повишен риск от рак на панкреаса
Сряда, 24 Септември 2025 16:52
Учени от NYU Langone Health и Perlmutter Cancer Center установиха, че 27 вида бактерии и гъбички, обитаващи устната кухина, са свързани с 3,5 пъти по-висок риск от развитие на рак на панкреаса. Проучването...
| |
 |
 Наночастици, създадени от наши и чужди учени, ще са приложими в борбата с рака
Сряда, 24 Септември 2025 11:41
Учени от България, Словакия, Сърбия и Чехия обединяват усилия в проект SeNaTa – „Самонагряващи се магнитни наноконструкти за тераностични приложения“, координиран от Института по катализ – БАН. Целта е...
| |
 |
 Дългогодишен научен директор на НАСА идва в България
Сряда, 24 Септември 2025 08:40
Проф. Томас Цурбухен, бивш научен директор на NASA и настоящ професор в ETH Цюрих, пристига в България по покана на INSAIT. Институтът към Софийския университет организира на 24–25 септември в София първия...
| |
 |
 Учени от БАН разработиха устройство за експерименти при термоядрения синтез
Петък, 19 Септември 2025 12:32
Учени от Института по електроника на БАН разработиха устройство, наречено Анализатор на забавящо поле, което се използва за провеждане на експерименти за постигане на управляем термоядрен синтез. Устройството...
| |
 |
 Астрономи откриха нова квазилуна край Земята – 2025 PN7
Петък, 19 Септември 2025 09:47
Астрономи съобщиха за откриването на нова квазилуна, наречена 2025 PN7, която вероятно обикаля в близост до Земята от около 60 години, без да бъде забелязана. Космическата скала е заснета за първи път...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|