Отвъд Юпитер е съществувала космическа „фабрика за планети“
 
Учени от Институт Макс Планк за изследване на Слънчевата система съобщават за нов модел, според който прашен пръстен точно отвъд орбитата на Юпитер е действал като своеобразна „фабрика за планетезимали“ – ранните градивни елементи на планетите.
Според изследването, публикувано от института, преди около 4,6 милиарда години в тази област на младата Слънчева система се е образувал пръстен с високо газово налягане. Той е задържал прахови частици и е създал условия за бързо и многократно формиране на различни по състав скалисти тела.
Когато Слънчевата система се е формирала, около младото Слънце е съществувал диск от газ и прах. В продължение на милиони години праховите частици постепенно са се сблъсквали и слепвали, образувайки все по-големи тела с размери от километър и повече, известни като планетезимали. Част от тях по-късно се превръщат в планети, а други остават като предшественици на днешните астероиди. Изследователите предполагат, че този процес не е протичал еднопосочно и равномерно – различни етапи на формиране са се случвали паралелно, а отделните зони на диска са предлагали различно подходящи условия за зараждането на планетезимали.
В ново изследване, публикувано в списанието The Astrophysical Journal, учени от Института за изследване на Слънчевата система „Макс Планк“ (MPS) в Германия идентифицират областта точно извън орбитата на Юпитер като не само ефективно, но и изключително „многопотентно“ място за образуване на планетезимали. Компютърни симулации показват, че в рамките на около два милиона години там са се формирали тела с значително различен състав.
„Различни видове планетезимали очевидно са се образували в един и същ регион на ранния диск от прах и газ, само че по различно време. Регионът точно извън орбитата на Юпитер е предлагал отлични условия за това“, посочва Йоана Дражковска, ръководител на групата „Лизе Майтнер“ за формиране на планети.
Изследването се фокусира върху периода между приблизително два и четири милиона години след раждането на Слънчевата система. По това време Юпитер вече е натрупал значителна част от материята около себе си и е оформил празнина в газовия и прахов диск. Това води до образуване на пръстен с повишено налягане точно извън орбитата му, където прахът се задържа и се слепва в по-големи частици – т.нар. „камъчета“.
По-рано е било известно, че такива „прахови капани“ могат да ускорят образуването на планетезимали, но не е било ясно дали те могат да поддържат този процес дълго време и да създават тела с различен състав. Новите резултати показват, че това е възможно и че в продължение на милиони години в този регион са се формирали разнообразни популации от планетезимали, което за първи път дава връзка с отделни групи метеорити.
Метеоритите представляват фрагменти от космически тела, които достигат Земята и често съхраняват почти непроменен материал от ранната Слънчева система. Особено интересни са въглеродните хондрити – каменни метеорити, богати на въглерод, за които се смята, че са се образували отвъд орбитата на Юпитер. Те се разделят на няколко групи според състава и структурата си – от крехки, финозърнести образци до по-здрави тела с видими включвания.
Симулациите на учените успяват да възпроизведат формирането на различните групи въглеродни хондрити, като показват как два типа материал – фин прах и по-стабилни скални фрагменти – са се разпределяли и комбинирали в ранната Слънчева система. В резултат на това се оформят отделни поколения планетезимали с различен състав, съответстващи на наблюдаваните днес метеорити.
Изследователите заключават, че праховите „уловители“ в диска около младото Слънце вероятно са били ключови зони за раждане на планетезимали, а не просто преходни етапи в развитието на планетите.
|
сподели или изпрати на приятел
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Международната космическа станция отбеляза 25 години непрекъснато обитаване
Понеделник, 24 Ноември 2025 11:42
Международната космическа станция (МКС) отбеляза 25 години непрекъснато обитаване. За този четвърт век на борда ѝ са живели и работили 290 души от 26 държави. Сред тях са предимно професионални астронавти,...
| |
 |
 Прожектират във Варна документалния филм „Потопът и вкаменената гора“ (видео)
Събота, 15 Ноември 2025 10:59
На 18 ноември (вторник) от 18:30 часа във Фестивален и конгресен център – Варна ще бъде излъчен научно-популярният и документален филм „Потопът и вкаменената гора“. Проектът е на Доли Медия Студио и режисьора...
| |
 |
 Китайски астронавти се завърнаха след деветдневно закъснение заради удар от космически отломки
Петък, 14 Ноември 2025 14:08
Трима китайски астронавти се завърнаха на Земята днес след повече от седмица закъснение, след като капсулата „Шънджоу-20“, планирана за връщането им, е била повредена вероятно от удар от космически отломки.
Екипажът...
| |
 |
 Астрономи заснеха последната експлозия на звезда с изумителни детайли
Четвъртък, 13 Ноември 2025 10:37
Бързи наблюдения с "Много големия телескоп" (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) разкриха експлозивната смърт на звезда точно в момента, когато взривът е пробивал повърхността ѝ. За първи...
| |
 |
 Засякоха първия „радиосигнал“ от междузвездната комета 3I/ATLAS
Сряда, 12 Ноември 2025 08:56
Астрономи регистрираха първия в историята „радиосигнал“, идващ от междузвездната комета 3I/ATLAS, точно когато тя премина през средата на еднопосочното си пътешествие през Слънчевата система. И макар това...
| |
 |
 Наши учени разработват самопочистващи се повърхности на солари
Събота, 8 Ноември 2025 12:36
Учени от Института по електроника на БАН разработват сензори за измерване на замърсяването на въздуха и водата, както и самопочистващи се повърхности за фотоволтаични панели. Проектът се финансира по Националния...
| |
 |
 Откриха най-голямата паяжина в света на албанско-гръцката граница
Събота, 8 Ноември 2025 07:47
Учени откриха гигантска паяжина, обитавана от над 111 000 паяка, в Сярната пещера на албанско-гръцката граница. Според изследване, публикувано в Subterranean Biology, това е най-голямата позната паяжина...
| |
 |
 Българският полярен кораб отплава от Варна за четвърта мисия на Антарктида (снимки)
Петък, 7 Ноември 2025 14:12
Научноизследователският кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ отплава от Варна на четвъртата си мисия до Антарктида, с което става част от 34-тата българска полярна експедиция. Множество официални лица, семейства...
| |
 |
 Възраждат духовното средище „Свети Яни“ край Ахтопол
Четвъртък, 6 Ноември 2025 14:23
Националният исторически музей и Община Царево обединяват усилия за разкриване на едно от най-значимите духовни средища по Южното Черноморие – ахтополския манастир „Свети Йоан Предтеча“
През 2025 година,...
| |
 |
 Капитанът на полярния ни кораб: Готов и уверен съм за мисията до Ледения континент
Четвъртък, 6 Ноември 2025 14:10
Пълна готовност и увереност за мисията на научноизследователския кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ по време на 34-тата полярна експедиция, изрази капитанът на плавателния съд кап. II ранг Радко Муевски ден...
| |
 |
 Президентът Радев ще връчи националния флаг на антарктиците от полярната ни експедиция
Вторник, 4 Ноември 2025 09:55
Днес, 4 ноември, от 11.00 часа президентът Румен Радев ще връчи националния флаг на антарктиците от 34-ата българска полярна експедиция. На церемония в Гербовата зала знамето ще приеме ръководителят на...
| |
 |
 Проучване показа кой език е най-ефективен за модели на изкуствен интелект
Неделя, 2 Ноември 2025 14:44
Проучване на Университета на Мериленд и Microsoft показва, че полският език превъзхожда всички останали при взаимодействие с езикови модели на изкуствен интелект (ИИ), докато английският, който досега...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|