Заплахата от светлинно замърсяване поставя под риск най-тъмното небе в света
 
Чилийската пустиня Атакама, смятана за едно от най-добрите места за астрономически наблюдения в света, е изправена пред нарастваща заплаха от светлинно замърсяване, което може да компрометира уникалните ѝ условия за изследване на Вселената. За това съобщава Асошиейтед Прес.
В района, където очите се адаптират постепенно към пълната тъмнина и небето се изпълва със звезди, планети и съзвездия, учените определят Атакама като едно от най-ясните „прозорци“ към космоса. При подходящи условия Млечният път се вижда с невъоръжено око.
Пустинята съчетава сух климат, голяма надморска височина и изключителна изолация от градски светлини, което я превръща в глобален център за астрономия и дом на някои от най-големите наземни телескопи в света.
„Условията в пустинята Атакама са уникални в света“, заяви Киара Мацукели, президент на Чилийското астрономическо дружество. По думите ѝ районът предлага над 300 ясни нощи годишно, без облаци и дъжд.
Напрежение около енергийни проекти
През последната година районът около обсерваторията Паранал, управлявана от Европейската южна обсерватория (ESO), се превърна в обект на спорове между научната общност и енергийна компания, която е предложила проект за зелена енергия само на няколко километра от съоръжението.
Обсерваторията е и бъдещ дом на най-мощния оптичен телескоп, строен до момента.
Проектът беше отменен през януари след силен международен натиск от астрономи, физици и нобелови лауреати. Въпреки това случаят повдигна въпроси за състоянието на регулациите, свързани с опазването на тъмното небе.
Оттогава няколко екологични норми са били преразгледани, включително правила, засягащи защитените астрономически зони.
Ключов център за световната астрономия
Паранал е част от така наречената „Фотонна долина“, където работят около 30 астрономически обекта в северната част на Чили, повечето от тях с международно участие.
„Телескопите на ESO са сред най-мощните астрономически съоръжения на планетата“, посочи Ициар де Грегорио-Монсалво, представител на организацията в Чили.
Всяка година хиляди учени посещават региона, за да изследват произхода на Вселената.
„Имаме късмет да сме тук“, коментира Джулия Боденщайнер от Амстердамския университет, като уточнява, че шансът да бъде избран гостуващ астроном в Паранал е едва 20% до 30%.
Работата в района се извършва при екстремни условия – над 3000 метра надморска височина, ниско съдържание на кислород и резки температурни разлики между деня и нощта.
Проектът ELT и научните очаквания
В пустинята се изграждат и някои от най-амбициозните научни проекти, сред които Изключително големият телескоп (ELT) на ESO, оценен на 1,5 млрд. долара и планиран за завършване през 2030 г.
Със 798 огледала и събирателна площ от около 1000 квадратни метра, телескопът ще бъде приблизително 20 пъти по-мощен от съвременните най-големи телескопи и 15 пъти по-остър от космическия телескоп „Хъбъл“.
„Би трябвало да можем да наблюдаваме планети, подобни на Земята, в обитаемите зони“, заяви астрономът на ESO Лукас Бордоне.
Учените предупреждават за риск
Според изследователи условията в региона вече се променят заради разрастването на градове, индустриални проекти, минна дейност и вятърни паркове.
В обсерваторията Паранал специалистите живеят в подземни помещения, където всяка светлина е строго контролирана, за да не се нарушават наблюденията.
Предложеният проект за зелена енергия, планиран само на 10 километра от обсерваторията, предизвика опасения за допълнително светлинно замърсяване, прах, микровибрации и атмосферна турбуленция.
„Ако поставите ELT до град, все едно имате малък телескоп“, коментира Грегорио-Монсалво.
Въпреки отмяната на проекта учените предупреждават, че без нови регулации подобни инвестиции могат да се появят отново.
„Въпреки всичко, което се случи, ние сме почти там, където бяхме и преди“, заяви Едуардо Унда-Санзана.
Той припомня и исторически прецедент – обсерватория, управлявана от института „Смитсониън“, която е прекратила работа през 1955 г. заради замърсяване, свързано с минната индустрия.
„Имахме 70 години, за да се поучим от историята и да не повтаряме същите грешки“, допълни той.
|
сподели или изпрати на приятел
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Отбелязваме Деня на числото Пи
Събота, 14 Март 2026 09:15
Светът отбелязва един от най-необичайните празници – Деня на числото Пи. Датата е избрана заради американското й изписване – 3.14, което съвпада с най-краткия начин за обозначаване на математическата константа,...
| |
 |
 Откриха изгубена страница от Архимедовия палимпсест
Петък, 13 Март 2026 09:38
Страница, за която дълго време се смяташе, че е безвъзвратно изгубена от прочутия Архимедов палимпсест – един от най-ценните оцелели ръкописи от античността – беше идентифицирана в Музей на изящните изкуства...
| |
 |
 Учените потвърдиха: Кратерът Силвърпит под Северно море е резултат от удар на астероид
Сряда, 11 Март 2026 13:55
Дългогодишният научен спор за произхода на кратера Силвърпит под Северно море най-накрая е разрешен. Ново изследване доказва, че структурата се е образувала преди около 43–46 милиона години, когато астероид...
| |
 |
 Изкопаема бедрена кост от България може да промени представите за произхода на човека
Четвъртък, 5 Март 2026 17:50
Изкопаема бедрена кост от България може да пренапише историята за произхода на човека. Такова е заключението на международен екип от изследователи от Националния природонаучен музей към Българската академия...
| |
 |
 Сателитите около Земята започват да пречат на астрономията
Четвъртък, 5 Март 2026 14:32
През юни 2025 г. бяха публикувани първите впечатляващи изображения от новата обсерватория „Вера К. Рубин“ – един от най-модерните наземни телескопи в света. Снимките показват милиони галактики и далечни...
| |
 |
 Един милиард пъти по-бърз от нас: AI и бъдещето
Сряда, 25 Февруари 2026 14:32
Колко далеч сме от момента, в който изкуственият интелект няма просто да ни помага, а ще започне да ни изпреварва във всичко, което днес наричаме „човешка интелигентност“? Според експерта по AI Петър Петров...
| |
 |
 Учени разкриха как химикали от лаптопи и телевизори се озовават в мозъците на делфини
Четвъртък, 26 Февруари 2026 08:41
Потенциално токсични химикали от ежедневни електронни устройства са били открити в морски бозайници, което учените определят като спешен „призив за събуждане“. Става дума за мономери с течни кристали (LCM)...
| |
 |
 НИК 421 достигна аржентинския град Комодоро Ривадавия
Понеделник, 23 Февруари 2026 15:32
Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) достигна и акостира на пристанището „Антонио Моран“ в аржентинския град Комодоро Ривадавия, Аржентина.
НИК 421 отплава от Антарктида...
| |
 |
 Технически проблем отложи пилотираната лунна мисия на НАСА
Неделя, 22 Февруари 2026 14:39
Американската космическа агенция NASA (НАСА) отложи изстрелването на първата си пилотирана мисия до Луната от близо 50 години заради технически проблем с ракетата Space Launch System.
От НАСА съобщиха,...
| |
 |
 Българският радиотелескоп LOFAR ще заработи до края на тази година
Сряда, 18 Февруари 2026 13:27
До края на 2026 г. България ще завърши изграждането на първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен...
| |
 |
 Бизнесът кандидатства за над 148 млн. евро за зелени и цифрови партньорства с науката
Сряда, 18 Февруари 2026 09:13
Над 148 млн. евро безвъзмездна помощ поиска българският бизнес от Министерството на иновациите и растежа (МИР) за развиване на зелени и цифрови партньорства с университети и научни организации. Това е...
| |
 |
 В румънска пещера откриха 5000-годишни бактерии, устойчиви на съвременни антибиотици
Вторник, 17 Февруари 2026 09:59
Учени откриха древен бактериален щам, запазен в продължение на около 5000 години под лед в пещерата Скаришоара в Румъния. Изненадващото заключение на изследването е, че микроорганизмът показва устойчивост...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|