Пилотираният космически кораб „Орион“ беше изстрелян към Луната рано тази сутрин като част от мисията Artemis II, съобщи НАСА.
Стартът бе осъществен...
В Moreto.net ви предлагаме да четете безплатно материалите в сайта, както и да се възползвате от безплатните услуги.
Независимите медии имат нужда от финансови ресурси, получени по прозрачен начин.
Искаме Moreto.net да остане такава.
Моля, премахнете блокирането на реклами само за този сайт - така ние съществуваме достойно и можем да ви предложим обективна информация.
Artemis II отлетя към Луната с четирима астронавти (видео)
Четвъртък, 2 Април 2026 09:06 Източник: Moreto.net
Сн.: NASA
Пилотираният космически кораб „Орион“ беше изстрелян към Луната рано тази сутрин като част от мисията Artemis II, съобщи НАСА.
Стартът бе осъществен от площадка 39B в Космическия център Кенеди в Кейп Канаверал, щата Флорида. Мисията отбелязва първия пилотиран полет към Луната от 54 години насам.
На борда на кораба се намират астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, както и астронавтът на Канадската космическа агенция Канадската космическа агенция Джереми Хансен.
Очаква се мисията да продължи около 10 дни, като екипажът ще извърши високоскоростно пътешествие около Луната и обратно – първата подобна пилотирана мисия от времето на програмата Аполо, предаде Ройтерс.
„Артемида II“ има за цел да проправи пътя за бъдещи мисии, насочени към връщане на астронавти на лунната повърхност по-късно това десетилетие. Програмата Artemis предвижда използването на комерсиално разработен спускаем модул – ключова стъпка към бъдещи пилотирани мисии до Марс.
Компаниите SpaceX на Илон Мъск и Blue Origin на Джеф Безос се конкурират за разработването на лунния спускаем апарат като част от стратегията на НАСА да ангажира частния сектор в изследването на дълбокия космос.
Очаква се бъдещ екипаж от програмата „Артемис“ да стъпи на лунната повърхност с помощта на този модул.
Кралската шведска академия на науките реши да присъди Нобеловата награда за физика за 2025 г. на Джон Кларк, Мишел Х. Деворе и Джон М. Мартинес „за откритието на макроскопичното квантово-механично тунелиране...
Мощната имунна система на тялото трябва да бъде регулирана, в противен случай тя може да атакува собствените ни органи. Мери Е. Брънков, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи получават Нобеловата награда за физиология...
Престижният сезон на Нобеловите награди за 2025 г. официално започва днес, 6 октомври, с обявяването на носителя на Нобеловата награда за физиология или медицина. Обявяването ще се проведе в Каролинския...
От 4 до 10 октомври светът отбелязва Световната седмица на Космоса, а НАОП „Николай Коперник“ – Варна се включва с богата програма.
На 4 октомври, събота, планетариумът ще даде старт на инициативите...
Една от най-известните картини на американския художник Джаксън Полък – Number 1A, 1948, дълго време криеше тайна. В продължение на 77 години яркото ѝ тюркоазено синьо оставаше загадка за изкуствоведи...
Екип от швейцарски и германски изследователи, ръководен от Гаел Шпихер от музея JURASSICA в Порентруи (Швейцария), идентифицира неизвестен досега вид ихтиозавър. Откритието се основава на фосилни екземпляри,...
Шестнадесетата научна конференция „Културното наследство на Варна и Черноморския регион“, организирана от Съюза на учените – Варна, се състоя днес. Домакин на форума за шести път беше Планетариумът на...
Силно деформиран череп, открит преди десетилетия на речен бряг в централен Китай, след дигитална реконструкция разтърсва досегашните представи за човешкия произход. Анализът, публикуван в списание Science,...
По време на разкопките на форума на античния град Хераклея Синтика край село Рупите, екипът на проф. д-р Людмил Вагалински откри част от статуя на Херакъл.
Археолозите съобщават, че в лявата си ръка...
В Патагония, Аржентина, учени откриха нов вид динозавър – хищник с дължина около 7 метра, в чиито челюсти е била открита кост от древен крокодил.
Новият вид принадлежи към загадъчната група мегараптори...
Учени от NYU Langone Health и Perlmutter Cancer Center установиха, че 27 вида бактерии и гъбички, обитаващи устната кухина, са свързани с 3,5 пъти по-висок риск от развитие на рак на панкреаса. Проучването...
Учени от България, Словакия, Сърбия и Чехия обединяват усилия в проект SeNaTa – „Самонагряващи се магнитни наноконструкти за тераностични приложения“, координиран от Института по катализ – БАН. Целта е...