Регистрация
booked.net Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
Снимки
Обяви

Проф. Пимпирев: България ще участва в решения за минералите на Антарктида след 20 години

Понеделник, 16 Март 2026 10:06
Източник: БГНЕС   
Сн.: Moreto.net
Само след 20 години България ще решава с още 28 държави какво ще се прави с минералните ресурси на Антарктида.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д.н. Христо Пимпирев, председател на УС на Българския антарктически институт (БАИ) и ръководител на българската полярна експедиция.

С него разговаряме за 34-тата българска антарктическа експедиция и за основните научни задачи, върху които работиха българските учени по време на престоя си на българската база на остров Ливингстън.

„Това беше една от най-успешните експедиции. Нашият научен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий" за четвърти път стигна до Антарктида и вече се завръща. На 9 април ще бъде отново на пристанище „Варна". Най-успешното беше, че много научни проекти провеждахме на самия кораб, т.е. ние вече сме морска държава, тъй като не разнасяме контейнери по моретата и океаните, а правим наука. Правим наука в океаните, които са бъдещето на човечеството, заедно с Антарктида", каза проф. Пимпирев.

Бреговете на Антарктида се мият от един много студен южен океан, температурата му целогодишно е от 0 до -1 градуса, но той е „кухнята" на времето на цялата планета, на затоплянето на климата, защото от него зависят посоката на морските течения, а морските течения определят климата на огромни части от земната повърхност, върху която живеят милиарди хора, отбеляза ученият.

Изследванията на полярниците са били съсредоточени, освен в района на българската база на остров Ливингстън, и на съседните острови от Южно Шетландския архипелаг.

„Ние проведохме и много морски проекти. Един от тях е заедно с колеги от Германия, от Морския институт в Хамбург, като нашите колеги бяха инсталирали на кораба доста прецизна апаратура още преди да тръгне от България, във Варна, в началото на ноември, така че ние можахме да направим много ценни изследвания с апаратура, която нямахме възможност да инсталираме поради това, защото нямаме пари да я закупим", разказа проф. Пимпирев и подчерта, че благодарение на това сътрудничество са успели да проследят скоростта на морските течения и как те се променят от топенето на ледниците, солеността на водата и понижава ли се.

Той уточни, че има много голяма връзка между движението на тези течения с промените на климата, които засягат всяко едно човешко същество.

Българският учен определи като едно от особено важните изследвания именно морските изследвания на архипелазите на Южно Шетландския архипелаг.

„Освен това се изследваха и теченията между Антарктическия полуостров и един съседен остров. Български кораб под български флаг за пръв път стигна до Антарктическия полуостров, до самия континент Антарктида, което също е едно от постиженията на тази експедиция", добави ръководителят на българската полярна експедиция.

На кораба учени от Черна гора са изследвали замърсяването с пластмаси.

„Замърсяването с пластмаси на Световния океан достига и тези най-чисти води на планетата. Там се хранят много жизнени организми – това са пингвините най-вече, които са господарите на този свят, и се установява, че в техните черва има пластмаси и че те имат предпочитания към белия цвят на пластмасите, така че не само че поглъщат микропластмасата, а даже си избират от кой цвят, а това е пагубно за живота на тези организми", разказа още проф. Пимпирев.

И обърна внимание, че микропластмасата засяга не само пингвините, но и рибите, както и други организми, с които се хранят и хората и така от тях ние също поглъщаме тези микропластмаси.

Това са изключително важни изследвания за цялото човечество, категоричен е той.

„Имахме в първата част на програмата изследване на популацията, т.е. разпространението на леопардовите тюлени – това са едни от много малкото хищници в тези студени води – от две американски изследователки. Имахме много тесни връзки с учени от цял свят, и то с такива държави, които имат многократно по-големи възможности за финансиране на научните изследвания, но нашите учени черпят от тях и са напълно равноправни партньори", заяви проф. Пимпирев и изтъкна: „Веднъж някъде, където нас ни търся, а не ние да слагаме килимче и да се молим на великите държави."

Ръководителят на българската полярна експедиция се похвали и с постиженията в логистиката.

„На нашата база работят метеоролози, сеизмолози, учени от Обединените арабски емирства (ОАЕ), учени от Персийския залив и на нашата база ние построихме съвместна лаборатория – първата научна лаборатория на страните от Персийския залив въобще на ледения континент. Тя е съвместен проект с БАИ и Националния метеорологичен институт в Абу Даби, така че ние имаме тясно сътрудничество и с такива страни, където не са виждали сняг въобще", отбеляза проф. Пимпирев.

Българските полярници са работили също и учени от Ел Салвадор, от Еквадор, от Колумбия.

„Ние се явяваме не само регионален център на Балканите, тъй като имахме и втора експедиция на две гръцки изследователки, имахме гости от турските научни институти, ние сме вече и световен научен център, особено вече с функционирането на новата ни научно-изследователска лаборатория, която е едно бижу", заяви проф. Пимпирев.

Ръководителят на българската антарктическа експедиция сподели, че се чувства удовлетворен заради успешно завършената експедиция.

„Остава само корабът да се прибере, но всички полярници, които работиха на българската база се прибраха щастливи, здрави. Не може да не ме радва, че мина без никакви инциденти, с много добри научни резултати, които се очакват от събраните проби. На базата работиха общо над 50 души, така че ние имаме едно малко селище там. Едно селище, над което се вее българският флаг – там е нова България, която е по-добрата България, там не се разправяме за евро, не се разправяме за паспорти, не си завиждаме, просто всеки помага на другия и царува взаимопомощ и любов", каза още ученият и си пожела хубави резултати, които да се публикуват в много реномирани световни списания, както най-накрая България да има нобелов лауреат, който „защо да не е от Антарктида".

Проф. Пимпирев коментира и че нищо не става без финансиране, така че то е нужно.

„То е една голяма геополитика. България е една от 29-те страни, които определят съдбата на 1/10 част от земната повърхност, на която е Антарктида, заедно с всички богати и велики нации – със Съединените щати, с Япония, с Китай, с Русия, с Германия, с Франция. Това са само 29 държави от 190 държави членки на ООН и само те определят съдбата на континента, който е изключително богат на природни и минерални ресурси, и то на такива редки минерали, за които в момента едва ли не ще се води война за Гренландия. На Антарктида са стократно по-богати и само след 20 години България ще решава с още 28 държави какво ще се прави с тези минерални ресурси. Така че как става това без пари и без финансиране? Ако искаме, нека си стоим една забутана държава в югоизточния край на Европа и да не отговаряме за нищо, а тук ние отговаряме с равни права за цял един континент", заключи той.


сподели или изпрати на приятел
Новини - теми
Последни новини
Варна и Черноморие
България
По света
Бизнес
Наука
Туризъм
Спорт
Здраве
Образование
Култура
Истории
Крими
На фокус
Избори
Изпрати новина
Търси в новини
Популярни теми
Благомир Коцев
Библиотеката
Саниране
Украйна
АМ Хемус
Дупката
Стара Варна
Новини - Наука
Проф. Пимпирев: България ще участва в решения за минералите на Антарктида след 20 години
Понеделник, 16 Март 2026 10:06
Само след 20 години България ще решава с още 28 държави какво ще се прави с минералните ресурси на Антарктида. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д.н. Христо Пимпирев, председател на УС на Българския...
Нов ИИ инструмент засича риск от домашно насилие години по-рано
Неделя, 15 Март 2026 11:00
Учени са разработили инструмент с изкуствен интелект, който може да помогне на лекарите да разпознават пациенти в риск от насилие от интимен партньор години преди жертвите да потърсят помощ. Технологията...
Обсерваторията „Рожен“ отбеляза 45 години от откриването си
Събота, 14 Март 2026 10:21
Национална астрономическа обсерватория „Рожен“ към Институт по астрономия при БАН отбелязва 45 години от своето откриване. Научният комплекс официално отваря врати на 13 март 1981 г. и оттогава остава...
Отбелязваме Деня на числото Пи
Събота, 14 Март 2026 09:15
Светът отбелязва един от най-необичайните празници – Деня на числото Пи. Датата е избрана заради американското й изписване – 3.14, което съвпада с най-краткия начин за обозначаване на математическата константа,...
Откриха изгубена страница от Архимедовия палимпсест
Петък, 13 Март 2026 09:38
Страница, за която дълго време се смяташе, че е безвъзвратно изгубена от прочутия Архимедов палимпсест – един от най-ценните оцелели ръкописи от античността – беше идентифицирана в Музей на изящните изкуства...
Учените потвърдиха: Кратерът Силвърпит под Северно море е резултат от удар на астероид
Сряда, 11 Март 2026 13:55
Дългогодишният научен спор за произхода на кратера Силвърпит под Северно море най-накрая е разрешен. Ново изследване доказва, че структурата се е образувала преди около 43–46 милиона години, когато астероид...
Изкопаема бедрена кост от България може да промени представите за произхода на човека
Четвъртък, 5 Март 2026 17:50
Изкопаема бедрена кост от България може да пренапише историята за произхода на човека. Такова е заключението на международен екип от изследователи от Националния природонаучен музей към Българската академия...
Сателитите около Земята започват да пречат на астрономията
Четвъртък, 5 Март 2026 14:32
През юни 2025 г. бяха публикувани първите впечатляващи изображения от новата обсерватория „Вера К. Рубин“ – един от най-модерните наземни телескопи в света. Снимките показват милиони галактики и далечни...
Един милиард пъти по-бърз от нас: AI и бъдещето
Сряда, 25 Февруари 2026 14:32
Колко далеч сме от момента, в който изкуственият интелект няма просто да ни помага, а ще започне да ни изпреварва във всичко, което днес наричаме „човешка интелигентност“? Според експерта по AI Петър Петров...
Учени разкриха как химикали от лаптопи и телевизори се озовават в мозъците на делфини
Четвъртък, 26 Февруари 2026 08:41
Потенциално токсични химикали от ежедневни електронни устройства са били открити в морски бозайници, което учените определят като спешен „призив за събуждане“. Става дума за мономери с течни кристали (LCM)...
НИК 421 достигна аржентинския град Комодоро Ривадавия
Понеделник, 23 Февруари 2026 15:32
Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) достигна и акостира на пристанището „Антонио Моран“ в аржентинския град Комодоро Ривадавия, Аржентина. НИК 421 отплава от Антарктида...
Технически проблем отложи пилотираната лунна мисия на НАСА
Неделя, 22 Февруари 2026 14:39
Американската космическа агенция NASA (НАСА) отложи изстрелването на първата си пилотирана мисия до Луната от близо 50 години заради технически проблем с ракетата Space Launch System. От НАСА съобщиха,...
Търси в новини:
1234567891011

Изпрати новина

Полезно
Мека мебел Спешен зъболекар
Супермаркет Ток за бизнеса
Лазерна епилация Шофьорски курс
Имоти във Варна Бариери за паркинг
Препоръчваме
Дограми и фасади Реклама Варна
Сметка за вода Сметка за ток
Музеите във Варна Хибриден бойлер
Матраци и легла Списание Hera.bg
Най-четени
 Всички теми
 Варна и Черноморие
 България
 По света
 Бизнес
 Най-четено от Наука 1 2 3
 Туризъм
 Спорт
 Здраве
 Образование
 Култура
 Истории
 Крими
 На фокус
 Избори
Анкета
Кой е най-сериозният проблем на Варна в момента?
Трафикът и липсата на места за паркиране
Лошото състояние на улиците и тротоарите
Презастрояването и липсата на градско планиране
Чистотата и поддръжката на публичните пространства
Липсата на контрол, ред и ефективни санкции
Разходите за живот и нивото на доходите
Образованието и здравеопазването в града
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Новини от Варна   RSS Обяви   WEB   Условия   РЕКЛАМА   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
1.0 + 1.1
Бургас   Казанлък   Монтана   Сандански   BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook