Дива женска вълчица от централното крайбрежие на Британска Колумбия беше заснета да изтегля капан за раци от океана, за да достигне до стръвта – поведение,...
В Moreto.net ви предлагаме да четете безплатно материалите в сайта, както и да се възползвате от безплатните услуги.
Независимите медии имат нужда от финансови ресурси, получени по прозрачен начин.
Искаме Moreto.net да остане такава.
Моля, премахнете блокирането на реклами само за този сайт - така ние съществуваме достойно и можем да ви предложим обективна информация.
Дива женска вълчица от централното крайбрежие на Британска Колумбия беше заснета да изтегля капан за раци от океана, за да достигне до стръвта – поведение, което изследователите определят като потенциално първото документирано използване на инструменти от вълк.
Капаните са поставяни от племето Хейлцук като част от програма за опазване на околната среда и борба с инвазивния европейски зелен рак. След като серия капани били намерени повредени, учените заподозрели, че причината може да е мечка или вълк – но някои от устройствата били на толкова дълбоко, че дори при отлив не се показвали над водата.
Оказало се, че виновникът е вълк.
За да разберат, изследователите поставили камери, задействани от движение, мислейки, че може да видят видра или тюлен. Вместо това, една от камерите заснела вълк, плуващ към брега с шамандура в устата си, преди да я пусне на пясъка. След това тя хванала въжето, прикрепено към шамандурата, и го дърпала, докато от водата не се появил капан. Животното продължило да дърпа капана към брега, докато не се озовало в плитчина, след което отворила кутия, съдържаща стръвта - парче херинга.
Друг вълк също е засечен да взаимодейства с капан, но записът не показва дали е успял да го извади напълно.
„Бяхме изумени. Меко казано, не беше това, което очаквахме“, коментира Кайл Артел, съавтор на изследването. „Хората, които имат достатъчно късмет да прекарват време сред вълци, знаят, че те са супер умни, така че фактът, че са способни да правят изключително интелигентни неща, сам по себе си не е изненадващ. Но подобно поведение не е било виждано преди.“
Изследователите предполагат, че вълците може да са научили това поведение, наблюдавайки хората от лодки, или са попаднали първо на капан в плитки води и постепенно са развили по-сложна техника.
Поведенческите наблюдения показват целенасоченост: вълчицата не играе, а внимателно следва въжето, сякаш очаква момента, в който капанът ще изплува.
Използване на инструмент или просто решаване на проблем?
Учените спорят как да се класифицира поведението. Някои дефиниции за използване на инструменти изискват животното да модифицира предмета. Други казват, че е достатъчно да използва външен обект, за да постигне цел – което вълчицата прави.
Няколко експерти, сред които Марк Бекоф от Университета на Колорадо, смятат, че това може да се счита за използване на инструмент, докато други настояват, че е по-скоро пример за високо ниво на мислене и решаване на проблеми.
Независимо от терминологията, наблюдението разкрива изненадващите когнитивни способности на вълците – особено в регион като Хейлцук, където те не са под постоянен ловен натиск.
Изследването е публикувано на 17 ноември в списание „Екология и еволюция“.
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обяви пускането на SPEAR-1 – фундаментален AI модел, който предоставя на роботите...
Повече от 35 действащи и бъдещи учени, изследователи, иноватори, технолози и лаборанти ще участват със собствени събития в четвъртото издание на Варненския фестивал на науката, който започва днес, 23 октомври...
Екипът на доц. д-р Деян Рабовянов (НАИМ – БАН, филиал Велико Търново) направи нова изключително интересна находка при разкопките на Трапезица. След изящния златен пръстен с ниело, който Archaeologia Bulgarica...
Неправилно инженерно решение е причинило имплозията на експерименталната подводница „Титан“, при която загинаха петима души по време на спускане към останките на „Титаник“. Това заключава Националният...
Археологически разкопки в древния град Сиедра край Алания разкриха впечатляващи стенописи в пещера, известна като Пещерата на кръщението. Екипът на доц. Ертуг Ергюрер от Аланияския университет „Алаадин...
Екипът на доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ–БАН, филиал Велико Търново, откри изключително изящен златен пръстен по време на разкопките на Трапезица, финансирани като приоритетни с решение на правителството,...
Повече от 35 действащи и бъдещи учени, изследователи, иноватори, технолози и лаборанти ще участват със собствени събития в четвъртото издание на Варненския фестивал на науката, който ще се проведе от 23...
Изследователи от INSAIT – Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет, в сътрудничество с ETH Zurich (Швейцария), разработиха qblaze – софтуер, който постига...
Те показват как новите технологии могат да стимулират устойчив растеж
През последните два века, за първи път в историята, светът отбеляза устойчив икономически растеж. Това извади огромен брой хора от...
Глобалното затопляне премина опасни прагове по-рано от очакваното, като кораловите рифове по света вече са в почти необратим упадък. Учените определят това като първата „повратна точка“ в колапса на екосистемите,...
Екип от INSAIT, институт към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ETH Цюрих представи BrokenMath — първия в света сравнителен тест, който системно оценява склонността на големите езикови модели...
Нобеловата награда за химия за 2025 г. беше присъдена на Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар М. Яги за изследванията им върху металоорганични рамки (MOF) – специални молекулни структури, които могат...