Междузвездната комета 3I/ATLAS продължава да озадачава астрономите, този път с рязко и необичайно бързо увеличение на яркостта си, докато се приближава до най-близката си точка до Слънцето. Експертите, които наблюдават обекта, все още не могат да обяснят напълно причината за това явление.

3I/ATLAS е едва третият известен обект, навлязъл в нашата Слънчева система от друга планетарна система – след пурообразния астероид „Оумуамуа“, открит през октомври 2017 г., и първата потвърдена междузвездна комета 2I/Борисов, забелязана през август 2019 г. Макар и за кратко, присъствието на тези тела предоставя на учените уникална възможност да надникнат в химическия състав на други звезди и техните системи.

Учените очакваха 3I/ATLAS да стане по-ярка при достигане на перихелий (най-близката точка до Слънцето), което се случи на 29 октомври. Подобно поведение е характерно за кометите, идващи от облака на Оорт – далечен регион от ледени тела в края на Слънчевата система. Когато кометата се приближава към Слънцето, топлината кара леда на повърхността ѝ да се превръща директно в газ – процес, наречен сублимация. Газът изхвърля прах от ядрото, образувайки характерната сияеща обвивка (кома) и опашка. Именно прахът отразява светлината и увеличава яркостта.

В случая с 3I/ATLAS обаче увеличението на яркостта е много по-бързо от предвижданията.

„Причината за бързото изсветляване на 3I, което далеч надвишава скоростта на повечето комети от облака на Оорт при подобно разстояние от Слънцето, остава неясна“, пишат астрономите Циченг Джанг от Обсерваторията Лоуел (Аризона) и Карл Батамс от Военноморската изследователска лаборатория (NRL) във Вашингтон.

Неочакваното изсветляване е наблюдавано от няколко космически апарата – STEREO-A и STEREO-B (част от мисията за Слънчеви и земни връзки STEREO), от Слънчевата и хелиосферна обсерватория (SOHO), както и от метеорологичния спътник GOES-19. Космическите наблюдения са от ключово значение, тъй като в следващите седмици наземните телескопи няма да могат да наблюдават кометата – тя ще бъде скрита от ярката слънчева светлина до средата или края на ноември 2025 г.

Екипът разглежда няколко възможни обяснения за феномена. Едната хипотеза е, че скоростта, с която 3I/ATLAS се приближава към Слънцето, води до интензивни физически промени в ядрото ѝ. Друга възможност е самата комета да има различен химически състав от този на типичните обекти от облака на Оорт – което би означавало, че и нейната родна планетарна система е химически различна.

„Необичайните свойства на ядрото – като състав, форма или структура – може да са резултат от процеси в оригиналната система или от продължителното междузвездно пътуване“, добавят учените. „Без категорично физическо обяснение поведението на 3I след перихелия остава непредсказуемо – тя може да запази яркостта си, да продължи да се усилва или да избледнее рязко.“

Авторите допускат също, че процесът на сублимация при 3I/ATLAS може да се различава от очакваното, тъй като кометата е доминирана от сублимацията на въглероден диоксид на сравнително малко разстояние от Слънцето – около три пъти това между Земята и звездата ни. Това би могло да е довело до охлаждане, което временно е потискало изпаряването на водния лед.

Засега е ясно само едно – 3I/ATLAS продължава да бъде загадка, която може да ни разкрие нови подробности за междузвездните пратеници, преминаващи през нашата Слънчева система.

„Продължаващите наблюдения ще помогнат за по-ясно разбиране на поведението на кометата“, заключават Джанг и Батамс.