Близо две трети от българите (65%) вярват, че „всичко се връща“ – тоест, че съществува карма. Това означава, че над 3,5 милиона души у нас споделят убеждението, че добрите и лошите постъпки имат последствия. Едва 10% заявяват, че не вярват в кармата, показват данни от национално представително проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа“.

Вярата в задгробен живот също е разпространена – 34% от анкетираните смятат, че съществува живот след смъртта, докато половината (50%) не споделят това убеждение. Жените са по-склонни да вярват в живота след смъртта, а делът на вярващите нараства с възрастта.

Около една трета от българите (31%) вярват в прераждането, а 53% – не.

Повече от половината (58%) смятат, че има хора със свръхестествени способности, а 56% вярват в проклятия и урочасвания.

Интересът към алтернативни форми на предсказание остава значителен – 38% от българите споделят, че са посещавали гледачка или ясновидка, а 14% – астролог. Посещения при екстрасенси (11%) и нумеролози (9%) са по-редки, но показват устойчива популярност на тези практики, особено сред жените.

Когато става дума за съдбата, 47% от анкетираните вярват, че тя е „отчасти предопределена и отчасти резултат от личен избор“. Почти равни дялове от по 23% смятат, че съдбата е или напълно предопределена, или изцяло в ръцете на човека.

Почти всеки втори българин (47%) вярва, че светът се управлява от тайни общества, докато 36% не споделят това мнение.

Склонността да се вярва в знаци и предзнаменования също е силно изразена – 44% вярват, че съществуват символи, които предсказват бъдещето, докато 43% са на противоположното мнение.

Що се отнася до астрологията, мнозинството (51%) не вярва, че зодиите определят характера и съдбата, но 37% от хората – най-вече по-младите между 18 и 39 години – споделят подобна вяра.

Според изследователите, резултатите показват, че вярванията в свръхестественото и конспиративното са значим и устойчив елемент от културната идентичност на българите, а не маргинално явление.

Проучването е проведено в периода 13–19 октомври 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1000 души на възраст 18+.