Учени: Доматът е „майката“ на картофите
 
Изненадващо откритие на учени разкри, че древен генетичен „брак“ преди около 9 милиона години е дал началото на третата по значение основна култура в света: картофите. А доматът, оказва се, е майката на картофите.
Проучването е извършено от изследователски екип от Института по селскостопанска геномика в Шънджън към Китайската академия по селскостопански науки и университета в Ланджоу, в сътрудничество с учени от Канада и Обединеното кралство. То показва, че картофът произхожда от древно хибридизационно събитие между доматено растение и картофеноподобен вид отпреди около 9 милиона години. Това кръстосване е довело до появата на нов орган – грудката.
Публикувани в последния брой на списание Cell, тези открития предоставят новаторска перспектива за генетичната селекция на картофи. Екипът е анализирал 450 генома на култивирани картофи и 56 на диви видове.
Като най-важната клубеноплодна култура в света, картофите произхождат от Южна Америка. Ценени заради високата си хранителна стойност и адаптивност, те днес се отглеждат в различни краища на света.
Хуанг Санвен, ръководител на изследването, обяснява, че произходът на картофа отдавна е озадачавал учените. На външен вид съвременните картофени растения силно наподобяват картофеноподобния вид Etuberosum, който обаче не образува грудки. Въпреки това филогенетичният анализ показва, че картофът е по-тясно свързан с домата.
За да разкрият тайната на произхода на картофите, учените анализирали 101 пълни генома и 349 ресеквенирани проби от култивирани картофи, както и 56 диви родствени вида – своеобразен ДНК тест за родителство на целия картофен род.

Резултатите показали, че всички изследвани картофи носят стабилен и балансиран генетичен принос както от Etuberosum, така и от домата. Това потвърдило хипотезата, че картофът е хибридно потомство на двата вида.
Екипът допълнително изчислил времето на дивергенция на трите вида. Според тях Etuberosum и доматът са се разделили като еволюционни линии преди около 14 милиона години, а около 5 милиона години по-късно са се хибридизирали, което е довело до появата на най-ранните картофени растения с грудки – преди около 9 милиона години.
„Доматът е служил като майчин родител на картофа, а Etuberosum – като бащин“, казва Хуанг.
Оставащият въпрос бил: защо само картофът образува грудки, след като родителите му нямат такива? Доматът няма нито подземни стъбла, нито грудки, а Etuberosum има подземни стъбла, но не и удебелени грудки.
Екипът на Хуанг предлага смело обяснение: грудката може да е продукт на геномно пренареждане – при кръстосването гените на двата вида се рекомбинират по начин, който случайно води до появата на нов орган – грудката.
Проследявайки ключовите гени, учените установили, че генът SP6A, който действа като „главен превключвател“, сигнализиращ на растението кога да образува грудки, идва от доматения родител. А генът IT1, който регулира растежа на подземните стъбла, произхожда от Etuberosum. Без който и да е от двата, картофът не би могъл да образува грудки.
Този древен генетичен съюз не само създал клубена, но и увеличил генетичното разнообразие в рода Solanum (картофените растения).
Учените открили, че различните сортове картофи показват „мозаичен“ модел на родителски генетичен принос. Тази мозаична структура позволява на картофите да се адаптират към различни екологични условия – от умерени пасища до алпийски ливади.
Грудката дава на растението еволюционно предимство: тя съхранява вода и нишесте, помага за оцеляване при суша и студ, и позволява безполово размножаване чрез пъпки.
„Еволюцията на грудката е дала огромно предимство на картофите в сурови условия, като е стимулирала експлозивна поява на нови видове и е допринесла за богатото разнообразие от сортове, на които разчитаме и днес“, заключава Хуанг.
|
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Пещера със стенописи на Свети Павел ще бъде отворена за туризъм в Турция
Четвъртък, 16 Октомври 2025 08:50
Археологически разкопки в древния град Сиедра край Алания разкриха впечатляващи стенописи в пещера, известна като Пещерата на кръщението. Екипът на доц. Ертуг Ергюрер от Аланияския университет „Алаадин...
| |
 |
 Изящен златен пръстен откриха археолозите на Трапезица
Сряда, 15 Октомври 2025 15:30
Екипът на доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ–БАН, филиал Велико Търново, откри изключително изящен златен пръстен по време на разкопките на Трапезица, финансирани като приоритетни с решение на правителството,...
| |
 |
 Над 35 учени и институции се включват във Варненския фестивал на науката
Сряда, 15 Октомври 2025 08:13
Повече от 35 действащи и бъдещи учени, изследователи, иноватори, технолози и лаборанти ще участват със собствени събития в четвъртото издание на Варненския фестивал на науката, който ще се проведе от 23...
| |
 |
 Български учени с пробив на световно ниво в областта на квантовите изчисления
Понеделник, 13 Октомври 2025 15:00
Изследователи от INSAIT – Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет, в сътрудничество с ETH Zurich (Швейцария), разработиха qblaze – софтуер, който постига...
| |
 |
 Нобеловата награда за икономика е за Йоел Мокир, Филип Агион и Питър Хауит
Понеделник, 13 Октомври 2025 13:31
Те показват как новите технологии могат да стимулират устойчив растеж
През последните два века, за първи път в историята, светът отбеляза устойчив икономически растеж. Това извади огромен брой хора от...
| |
 |
 Кораловите рифове са на ръба на колапса, предупреждават учени
Понеделник, 13 Октомври 2025 10:36
Глобалното затопляне премина опасни прагове по-рано от очакваното, като кораловите рифове по света вече са в почти необратим упадък. Учените определят това като първата „повратна точка“ в колапса на екосистемите,...
| |
 |
 INSAIT: Популярните GPT модели са склонни да „решават“ грешни математически задачи
Петък, 10 Октомври 2025 12:04
Екип от INSAIT, институт към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ETH Цюрих представи BrokenMath — първия в света сравнителен тест, който системно оценява склонността на големите езикови модели...
| |
 |
 Трима учени с Нобелова награда за химия за иновации срещу пластмасовото замърсяване
Сряда, 8 Октомври 2025 15:11
Нобеловата награда за химия за 2025 г. беше присъдена на Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар М. Яги за изследванията им върху металоорганични рамки (MOF) – специални молекулни структури, които могат...
| |
 |
 Нобеловата награда за физика отиде при Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинес
Вторник, 7 Октомври 2025 13:05
Кралската шведска академия на науките реши да присъди Нобеловата награда за физика за 2025 г. на Джон Кларк, Мишел Х. Деворе и Джон М. Мартинес „за откритието на макроскопичното квантово-механично тунелиране...
| |
 |
 Нобеловата награда за медицина е присъдена на изследователи на имунната система
Понеделник, 6 Октомври 2025 13:44
Мощната имунна система на тялото трябва да бъде регулирана, в противен случай тя може да атакува собствените ни органи. Мери Е. Брънков, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи получават Нобеловата награда за физиология...
| |
 |
 Нобеловите награди за 2025 г: Обявяването на носителите започва днес
Понеделник, 6 Октомври 2025 09:39
Престижният сезон на Нобеловите награди за 2025 г. официално започва днес, 6 октомври, с обявяването на носителя на Нобеловата награда за физиология или медицина. Обявяването ще се проведе в Каролинския...
| |
 |
 Варненският планетариум кани ученици и родители на събития за Световната седмица на Космоса
Четвъртък, 2 Октомври 2025 14:30
От 4 до 10 октомври светът отбелязва Световната седмица на Космоса, а НАОП „Николай Коперник“ – Варна се включва с богата програма.
На 4 октомври, събота, планетариумът ще даде старт на инициативите...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|