Учени: Доматът е „майката“ на картофите
 
Изненадващо откритие на учени разкри, че древен генетичен „брак“ преди около 9 милиона години е дал началото на третата по значение основна култура в света: картофите. А доматът, оказва се, е майката на картофите.
Проучването е извършено от изследователски екип от Института по селскостопанска геномика в Шънджън към Китайската академия по селскостопански науки и университета в Ланджоу, в сътрудничество с учени от Канада и Обединеното кралство. То показва, че картофът произхожда от древно хибридизационно събитие между доматено растение и картофеноподобен вид отпреди около 9 милиона години. Това кръстосване е довело до появата на нов орган – грудката.
Публикувани в последния брой на списание Cell, тези открития предоставят новаторска перспектива за генетичната селекция на картофи. Екипът е анализирал 450 генома на култивирани картофи и 56 на диви видове.
Като най-важната клубеноплодна култура в света, картофите произхождат от Южна Америка. Ценени заради високата си хранителна стойност и адаптивност, те днес се отглеждат в различни краища на света.
Хуанг Санвен, ръководител на изследването, обяснява, че произходът на картофа отдавна е озадачавал учените. На външен вид съвременните картофени растения силно наподобяват картофеноподобния вид Etuberosum, който обаче не образува грудки. Въпреки това филогенетичният анализ показва, че картофът е по-тясно свързан с домата.
За да разкрият тайната на произхода на картофите, учените анализирали 101 пълни генома и 349 ресеквенирани проби от култивирани картофи, както и 56 диви родствени вида – своеобразен ДНК тест за родителство на целия картофен род.

Резултатите показали, че всички изследвани картофи носят стабилен и балансиран генетичен принос както от Etuberosum, така и от домата. Това потвърдило хипотезата, че картофът е хибридно потомство на двата вида.
Екипът допълнително изчислил времето на дивергенция на трите вида. Според тях Etuberosum и доматът са се разделили като еволюционни линии преди около 14 милиона години, а около 5 милиона години по-късно са се хибридизирали, което е довело до появата на най-ранните картофени растения с грудки – преди около 9 милиона години.
„Доматът е служил като майчин родител на картофа, а Etuberosum – като бащин“, казва Хуанг.
Оставащият въпрос бил: защо само картофът образува грудки, след като родителите му нямат такива? Доматът няма нито подземни стъбла, нито грудки, а Etuberosum има подземни стъбла, но не и удебелени грудки.
Екипът на Хуанг предлага смело обяснение: грудката може да е продукт на геномно пренареждане – при кръстосването гените на двата вида се рекомбинират по начин, който случайно води до появата на нов орган – грудката.
Проследявайки ключовите гени, учените установили, че генът SP6A, който действа като „главен превключвател“, сигнализиращ на растението кога да образува грудки, идва от доматения родител. А генът IT1, който регулира растежа на подземните стъбла, произхожда от Etuberosum. Без който и да е от двата, картофът не би могъл да образува грудки.
Този древен генетичен съюз не само създал клубена, но и увеличил генетичното разнообразие в рода Solanum (картофените растения).
Учените открили, че различните сортове картофи показват „мозаичен“ модел на родителски генетичен принос. Тази мозаична структура позволява на картофите да се адаптират към различни екологични условия – от умерени пасища до алпийски ливади.
Грудката дава на растението еволюционно предимство: тя съхранява вода и нишесте, помага за оцеляване при суша и студ, и позволява безполово размножаване чрез пъпки.
„Еволюцията на грудката е дала огромно предимство на картофите в сурови условия, като е стимулирала експлозивна поява на нови видове и е допринесла за богатото разнообразие от сортове, на които разчитаме и днес“, заключава Хуанг.
|
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Разкриха 77-годишната мистерия около синьото в картина на Джаксън Полък
Понеделник, 29 Септември 2025 11:47
Една от най-известните картини на американския художник Джаксън Полък – Number 1A, 1948, дълго време криеше тайна. В продължение на 77 години яркото ѝ тюркоазено синьо оставаше загадка за изкуствоведи...
| |
 |
 Вкаменелости разкриха юрско морско чудовище с муцуна на риба меч
Понеделник, 29 Септември 2025 11:34
Екип от швейцарски и германски изследователи, ръководен от Гаел Шпихер от музея JURASSICA в Порентруи (Швейцария), идентифицира неизвестен досега вид ихтиозавър. Откритието се основава на фосилни екземпляри,...
| |
 |
 Учени обсъдиха културното наследство на Варна и Черноморския регион
Петък, 26 Септември 2025 19:01
Шестнадесетата научна конференция „Културното наследство на Варна и Черноморския регион“, организирана от Съюза на учените – Варна, се състоя днес. Домакин на форума за шести път беше Планетариумът на...
| |
 |
 Череп на 1 милион години от Китай преобръща представите за човешката еволюция
Петък, 26 Септември 2025 13:06
Силно деформиран череп, открит преди десетилетия на речен бряг в централен Китай, след дигитална реконструкция разтърсва досегашните представи за човешкия произход. Анализът, публикуван в списание Science,...
| |
 |
 В Хераклея Синтика откриха торс на Херакъл с ябълките на Хесперидите
Петък, 26 Септември 2025 12:42
По време на разкопките на форума на античния град Хераклея Синтика край село Рупите, екипът на проф. д-р Людмил Вагалински откри част от статуя на Херакъл.
Археолозите съобщават, че в лявата си ръка...
| |
 |
 Учени в Аржентина откриха нов динозавър с крокодилска кост в устата
Четвъртък, 25 Септември 2025 08:55
В Патагония, Аржентина, учени откриха нов вид динозавър – хищник с дължина около 7 метра, в чиито челюсти е била открита кост от древен крокодил.
Новият вид принадлежи към загадъчната група мегараптори...
| |
 |
 Откриха връзка между бактериите в устата и повишен риск от рак на панкреаса
Сряда, 24 Септември 2025 16:52
Учени от NYU Langone Health и Perlmutter Cancer Center установиха, че 27 вида бактерии и гъбички, обитаващи устната кухина, са свързани с 3,5 пъти по-висок риск от развитие на рак на панкреаса. Проучването...
| |
 |
 Наночастици, създадени от наши и чужди учени, ще са приложими в борбата с рака
Сряда, 24 Септември 2025 11:41
Учени от България, Словакия, Сърбия и Чехия обединяват усилия в проект SeNaTa – „Самонагряващи се магнитни наноконструкти за тераностични приложения“, координиран от Института по катализ – БАН. Целта е...
| |
 |
 Дългогодишен научен директор на НАСА идва в България
Сряда, 24 Септември 2025 08:40
Проф. Томас Цурбухен, бивш научен директор на NASA и настоящ професор в ETH Цюрих, пристига в България по покана на INSAIT. Институтът към Софийския университет организира на 24–25 септември в София първия...
| |
 |
 Учени от БАН разработиха устройство за експерименти при термоядрения синтез
Петък, 19 Септември 2025 12:32
Учени от Института по електроника на БАН разработиха устройство, наречено Анализатор на забавящо поле, което се използва за провеждане на експерименти за постигане на управляем термоядрен синтез. Устройството...
| |
 |
 Астрономи откриха нова квазилуна край Земята – 2025 PN7
Петък, 19 Септември 2025 09:47
Астрономи съобщиха за откриването на нова квазилуна, наречена 2025 PN7, която вероятно обикаля в близост до Земята от около 60 години, без да бъде забелязана. Космическата скала е заснета за първи път...
| |
 |
 Нов инструмент с изкуствен интелект прогнозира риска от над 1000 заболявания
Четвъртък, 18 Септември 2025 13:21
Учени разработиха нов инструмент с изкуствен интелект (ИИ), който може да предскаже риска от развитие на над 1000 медицински състояния, включително различни видове рак и инфаркти, повече от десет години...
| |
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|