Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи своя „Алтернативен бюджет 2027 – Изход от спиралата на дефицитите“, в който предлага ограничаване на държавните разходи, промени в публичния сектор и повече възможности за частни инвестиции, без повишаване на данъците.

Според анализа България е изправена пред риск от продължителен период на бюджетни дефицити, нарастващ държавен дълг и натиск за увеличаване на данъчното облагане.

От института посочват, че през последните 25 години приходите в бюджета се задържат около 36-38% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато публичните разходи вече надхвърлят 40%. В същото време правителствените разчети предвиждат дефицит от 4,3% от БВП през 2027 г., въпреки планираните нови приходни мерки, които според ИПИ ще натоварят икономиката с близо 2 млрд. евро.

Прогнозата на института е, че държавният дълг ще достигне 33,3% от БВП през 2027 г. Разходите за лихви също ще се увеличават – от 516 млн. евро през 2024 г. до близо 1,8 млрд. евро през 2028 г.

Какво предлага ИПИ

Алтернативният бюджет залага на ограничаване на публичните разходи до 38% от БВП и на държавния дълг до 30% от БВП. Сред предложенията е въвеждането на законови ограничения за размера на държавните разходи и ангажименти.

Една от най-съществените мерки е намаляване на заетите в публичния сектор със 100 хиляди души в рамките на три години. ИПИ предлага въвеждане на правило 20/10 – до 20% от всички работещи да бъдат заети в публичния сектор, а разходите за персонал да не надхвърлят 10% от БВП. Предвижда се и премахване на автоматичните механизми за увеличение на заплатите, както и намаляване на разходите за персонал с 1,5-2 процентни пункта от БВП.

Институтът предлага и промени в социалните плащания и субсидиите. Сред тях е прекратяване на програмата за лични асистенти в сегашния ѝ вид и пренасочване на част от средствата към услуги за подкрепа. Според предложението помощта трябва да достига в по-голяма степен до хората с реална нужда, а финансирането на неефективни дейности да бъде прекратено.

Друга група мерки е свързана с държавните предприятия. ИПИ предлага продажба на дялове в Българския енергиен холдинг, Българската банка за развитие, „Български пощи“, Държавната консолидационна компания и други дружества чрез публично предлагане на фондовата борса. В предложенията е включена и приватизация на „Топлофикация София“.

За инфраструктурни проекти институтът предлага привличане на частни инвестиции в размер на поне 2% от БВП чрез концесии за транспортна свързаност, железници и пристанища. Специален акцент е поставен върху Северна България.

Сред предложенията е и промяна във финансирането на общините. ИПИ настоява за преотстъпване на 2 процентни пункта от подоходния данък към местните бюджети и за нов модел на финансиране на общински инвестиции за над 4 млрд. евро.

Алтернативният бюджет включва още промени в образованието, здравеопазването и съдебната власт. Общата насока е финансирането да се обвързва в по-голяма степен с отчетността и постигнатите резултати, вместо да следва автоматично броя на структурите и щатните бройки.

От ИПИ обръщат внимание и на динамиката на потреблението и кредитирането. Според представените данни България отчита най-висок реален ръст на потреблението на домакинствата и най-бързо увеличение на разходите за труд в ЕС, както и най-висок ръст на банковото кредитиране на домакинствата в еврозоната.

Според института икономическият растеж не може трайно да се поддържа чрез потребление, кредитиране и бюджетни дефицити. Предложеният алтернативен бюджет поставя акцент върху ограничаването на разходите, промяната в пу