„А колко взимахте на предишната си работа?“
Въпрос, който почти всеки е чувал на интервю. Понякога поднесен уж небрежно, друг път – като ключ към преговорите. Отговориш ли честно, рискуваш да „заключиш“ бъдещата си заплата в рамките на старото възнаграждение. Откажеш ли – изглеждаш неудобен кандидат.
След 7 юни 2026 г. този въпрос вече няма да бъде просто неуместен. Ще бъде незаконен.
С Директива (ЕС) 2023/970 Европейският съюз прави опит да сложи край на една дългогодишна практика, която тихо възпроизвежда неравенства на пазара на труда. Промяната не е козметична. Тя засяга самата логика, по която се определя заплащането.
Директивата за прозрачност на заплащането има широк обхват, засягайки широк кръг от заинтересовани страни в публичния и частния сектор в ЕС. Тя се прилага предимно за всички работодатели в ЕС, които имат трудов договор или правоотношение, както е определено от законодателството, колективните трудови договори или практиката на съответната държава членка. Това включва работници на пълен, непълен работен ден и временни работници в различни индустрии и сектори.
От „тайна договорка“ към задължителна прозрачност
Досега процесът изглеждаше познато: кандидатът влиза в интервю, работодателят избягва конкретика за заплатата, а разговорът постепенно се насочва към това „колко си взимал досега“. Именно там се поставяше таванът.
Новите правила обръщат тази динамика.
Работодателите вече ще бъдат задължени да посочват началната заплата или диапазона още в обявата или най-късно преди интервюто. С други думи – преговорът започва от ясна база, а не от догадки.
Още по-съществено е, че се забранява изричното изискване кандидатът да разкрива историята на своето възнаграждение. Така фокусът се измества от миналото към реалната стойност на позицията.
Защо се стига дотук
Причината е проста, но упорита. В Европейския съюз разликата в заплащането между мъжете и жените остава около 11%. Тя не винаги е резултат от открита дискриминация. Често се крие в непрозрачни системи, в субективни критерии и в натрупване на „малки разлики“, които с времето се превръщат в големи.
Липсата на прозрачност прави тези разлики почти невидими. А невидимото трудно се оспорва.
Затова директивата въвежда не само права за кандидатите, но и механизми за контрол. Компаниите ще трябва да докладват разликите в заплащането, а при отклонение над 5% – да предприемат конкретни действия.
Какво означава това за бизнеса
Промяната няма да бъде безболезнена.
За работодателите това означава нова административна тежест, но и нещо по-дълбоко – необходимост да подредят собствените си системи за възнаграждение. Да ги направят обективни, защитими и най-вече – обясними.
За служителите обаче ефектът може да бъде съществен. Те ще имат право да поискат информация за нивата на заплащане по категории и да разберат по какви критерии се определя възнаграждението.
И ако досега въпросът „Защо колегата получава повече?“ често оставаше без отговор, скоро той ще изисква конкретика.
Край на „договорките на тъмно“
Истинската промяна, която носи директивата, не е само в правилата. Тя е в културата.
Пазарът на труда в Европа дълго време функционираше с негласното правило, че заплатата е лична и почти тайна тема. Но именно тази „дискретност“ позволи на неравенствата да се задържат толкова дълго.
Сега посоката е обратна – към яснота, сравнимост и отчетност.
И може би за първи път кандидатът няма да влиза в интервю с усещането, че трябва да отгатва правилния отговор на най-важния въпрос.
Защото този въпрос вече няма да бъде: „Колко си взимал?“
А: „Каква е реалната стойност на труда ти?“
Прозрачност на плащанията
Директива (ЕС) 2023/970 установява рамка за прозрачност в заплащането, за да се справят с неравенствата в заплащането на половете в рамките на Европейския съюз. Тази инициатива е предназначена да гарантира, че мъжете и жените получават равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност, като по този начин се насърчава по-справедлива и прозрачна работна среда.
Право на информация за работниците и кандидатите за работа:
• Работниците имат право да получат информация относно нивото си на заплащане и средните нива на заплащане, разпределени по пол, за категории работници, извършващи еднаква работа или работа с равна стойност.
• Кандидатите за работа имат право да получат информация относно първоначалното заплащане или неговия диапазон, въз основа на обективни, неутрални по отношение на пола критерии, за позицията, за която кандидатстват.
Забрана за разкриване на информация за заплащането:
• На работодателите е забранено да питат за историята на заплащането на кандидатите по време на процеса на набиране на персонал.
Забранени са ограниченията за обсъждане на заплащането на работниците, което гарантира прозрачност и улеснява прилагането на принципа за равно заплащане.
Достъпност на информацията:
• Информацията, споделяна с работниците или кандидатите, трябва да бъде достъпна, като се вземат предвид нуждите на хората с увреждания.
• Това включва представяне на данните във формати, които са разбираеми и използваеми за всички.
Прозрачност при определяне на заплащането и нарастване на заплащането:
• Работодателите трябва да направят критериите, използвани за определяне на нивата на заплащане и нарастването на заплащането, прозрачни и леснодостъпни за своите работници, като гарантират, че те са обективни и неутрални по отношение на пола.











Новини - теми












Илон Мъск постави днес официално началото на нов мащабен проект „Терафаб“
Отпускат до 55 000 евро за модернизация на работната среда
"А колко взимахте на предишната си работа?" - въпросът, който Европа забранява
Изграждат модерна зарядна станция за електромобили до "Хемус" край Аксаково
Най-големият хотелски оператор в Европа обяви фалит на половината си обекти
КЗП временно затвори два хотела и едно заведение заради сериозни нарушения
Как Nomad Food Truck спечели титлата „Най-добър ресторант във Варна“
Ръст на разходите за труд натиска бизнеса – услугите с най-силен скок
Главният готвач на Noma подаде оставка след обвинения в токсична работна среда
Зукърбърг поверява част от управлението на Meta на изкуствен интелект
Десетки млади хора от Варна се срещнаха с представители на бизнеса в рамките на инициативата „Среща с големия бизнес“
Производството на сурово прясно мляко в България е намаляло с 25% за пет години
А1 успешно реализира първия в Европа проект за непрекъсваеми 5G и роуминг услуги по коридора между България и Гърция
Още един български завод спира работа
В румънски град с 35 000 жители строят „болница на бъдещето“ – зелен мост между града и природата
Гюров: По 20 евро на месец на нуждаещ се ще е помощта за скъпите горива
Китай обещава повече отваряне към чуждия бизнес на фона на търговско напрежение
Холдинг Варна: Панорамният асансьор по „Алея първа“ ще е готов догодина
Danone придобива Huel за около 1 млрд. евро
Търговците от Рибния пазар във Варна са против повишението на наемите
Инфлация - кои цени поскъпнаха в България










RSS Новини