Някога възхваляван като „източник на гордост на Турция“, текстилният сектор сега се изправя пред сериозни предизвикателства, които застрашават както бизнеса, така и социалната стабилност на страната. Секторът, който само преди няколко години оглавяваше износа на Турция и осигуряваше работни места за милиони, днес е изправен пред затваряне на фабрики, намалено производство и десетки хиляди загубили работа, пише The turkish post.

Според анализатори, кризата в текстилната индустрия се дължи не само на условията на глобалния пазар, но и на вътрешни политики, които не съумяват да подкрепят сектора в критичните моменти. Въпреки че ситуацията е очевидно тревожна, много от вземащите решения се задоволяват с оправданието „бъдете търпеливи, ще се оправи“, което засилва недоволството сред производителите и работниците.

Финансови трудности и растящи разходи

Един от най-сериозните проблеми за текстилните производители са нарастващите разходи. Цените на енергията се увеличават почти месечно, а разходите за внос на суровини се покачват заради зависимостта от чуждестранна валута. Инфлацията води до значително поскъпване на труда, докато достъпът до кредити и финансиране е изключително труден, с високи лихви и ограничени програми за подкрепа от страна на правителството. В резултат на това производителите се борят да продължат работа, докато реалната подкрепа от държавата остава минимална.

Загуба на конкурентоспособност и свиване на износа

Турция дълго време се ползваше с предимството на близостта си до Европа, което позволяваше бързи доставки и ниски логистични разходи. Днес обаче това предимство вече не е достатъчно. Страни като Китай, Бангладеш и Виетнам предлагат по-ниски производствени разходи и привличат европейските клиенти. Турските производители губят позиции в ценовата конкуренция, а спазването на строгите екологични и устойчиви стандарти на ЕС добавя допълнителни предизвикателства. В резултат на това делът на турския текстил на европейския пазар намалява, докато конкурентите бързо увеличават присъствието си.

Социални последици за работниците

Най-тежко засегнати са работниците. Много фабрики въвеждат гъвкаво работно време под прикритието на „оптимизация“, а заплатите се изплащат със закъснение или непълни. Съкращенията на персонала са масови, докато предупрежденията и исканията на синдикатите често се игнорират. Някога секторът осигуряваше стабилност и социална сигурност за хиляди семейства, а днес не е в състояние да покрие дори основните нужди на своите служители.

Работодателите оправдават ситуацията с „глобалната конкуренция“, докато правителството продължава да рекламира стратегическото значение на сектора, игнорирайки социалните последствия. Ако тази ситуация не се промени, не само бизнесът, но и целият социален живот на региона ще пострада сериозно.

Възможни решения, но липса на политическа воля

Текстилният сектор остава ключов за турската икономика – той създава работни места, носи външнотърговски излишък и има стратегическо значение за страната. Експерти смятат, че единственият начин за възстановяване на сектора е преход към по-устойчив модел на производство: инвестиции в технологии, брандиране и дизайн, създаване на добавена стойност и внедряване на устойчиви методи на работа.

Въпреки това, вземащите решения продължават да се задоволяват с временни мерки и липсва дългосрочна стратегия за сектора. Ако не се предприемат решителни действия, кризата в турския текстил може да доведе до трайни икономически и социални последствия, засягайки не само бизнеса, но и живота на милиони хора, зависими от индустрията.