Войната в Близкия изток ще доведе до по-висока инфлация и по-бавен глобален растеж.

Това заяви ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за „Ройтерс“.

Конфликтът предизвика най-сериозното досега прекъсване на глобалните енергийни доставки, като милиони барели петролно производство бяха спрени заради ефективното блокиране от Иран на Ормузкия проток – ключов маршрут, през който преминава около една пета от световния петрол и газ. Дори ако конфликтът бъде бързо решен, МВФ се готви да понижи прогнозата си за икономически растеж и да повиши очакванията си за инфлация, каза Георгиева.

Очаква се войната да доминира дискусиите между финансовите лидери от цял свят на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон през следващата седмица.

Фондът ще представи различни сценарии в предстоящия си доклад „Световни икономически перспективи“, който ще бъде публикуван на 14 април. Още на 30 март МВФ сигнализира за възможно понижение на прогнозите, като посочи асиметричния шок от войната и по-строгите финансови условия. Без конфликта Георгиева каза, че МВФ е очаквал леко повишение на глобалния растеж до 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г., тъй като икономиките продължават да се възстановяват след пандемията.

„Вместо това, всички пътища сега водят към по-високи цени и по-бавен растеж“, каза Георгиева, която ще представи преглед преди пролетните срещи в реч на 9 април. Президентът на Световната банка Аджай Банга ще изложи своята позиция на събитие на Atlantic Council във вторник.

„Живеем в свят на повишена несигурност“, добави ръководителят на МВФ, като посочи геополитическото напрежение, технологичните промени, климатичните шокове и демографските процеси. „Всичко това означава, че след като преодолеем този шок, трябва да сме подготвени за следващия.“

Войната е намалила глобалните доставки на петрол с 13%, каза Георгиева, като ефектът се разпространява върху транспорта на нефт и газ и върху свързани вериги на доставки, включително хелий и торове.

Дори бърз край на бойните действия и сравнително бързо възстановяване ще доведат до „относително малко“ понижение на прогнозата за растеж и повишение на прогнозата за инфлация. Ако конфликтът се проточи, ефектът ще бъде по-силен.

Бедните и уязвими държави без енергийни ресурси ще бъдат най-силно засегнати, добави Георгиева. Тя отбеляза, че много от тях нямат достатъчно фискално пространство, за да подпомогнат населението си при поскъпването на енергията. Това увеличава и риска от социално напрежение.

Тя съобщи, че някои държави вече са поискали финансова помощ, без да ги назовава, и че МВФ може да разшири съществуващи кредитни програми, за да отговори на нуждите им. Около 85% от членовете на фонда са вносители на енергия.

Широките енергийни субсидии не са решение, подчерта тя, призовавайки политиците да избягват мерки, които могат допълнително да засилят инфлационния натиск.

Ефектът от кризата е неравномерен – най-силно засегнати са страните, зависими от внос на енергия, но дори износители като Катар усещат последствията заради ирански удари по техни производствени съоръжения.

Катар очаква, че ще са нужни между три и пет години, за да възстанови 17% от производството си на природен газ, каза Георгиева. Междувременно Международната агенция по енергетика съобщава, че 72 енергийни обекта са били повредени във войната, като една трета от тях са сериозно засегнати.