Германия подготвя мащабна реформа на службите си за външно разузнаване, която може да сложи край на десетилетия следвоенни ограничения. Управляващите в Берлин искат да дадат значително по-широки правомощия на Федерална разузнавателна служба (BND), включително възможност за офанзивни кибероперации и активни действия срещу външни заплахи.

Плановете идват в момент на нарастващо безпокойство в Европа, че Съединените щати могат да ограничат споделянето на разузнавателна информация. Опасенията са свързани най-вече с възможността президентът Доналд Тръмп да използва разузнавателния обмен като инструмент за политически натиск.

„Искаме да продължим да работим в тясно сътрудничество с американците, но трябва да сме готови да стоим на собствените си крака“, заяви пред "Politico" председателят на парламентарната комисия за контрол над службите Марк Хенрихман.

BND е създадена през 1956 г. със строги правни рамки, целящи да предотвратят повторение на злоупотребите на нацисткия режим и структури като Гестапо. В резултат германското външно разузнаване има значително по-ограничени правомощия в сравнение със сродни служби в други държави.

Агенцията е фокусирана основно върху събирането и анализа на информация и няма законова възможност самостоятелно да осуетява заплахи чрез активни действия. Допълнително ограничения налагат и строгите закони за защита на личните данни, въведени след злоупотребите на източногерманската Щази.

Според представители на управляващата коалиция тази рамка вече не отговаря на съвременните рискове – от руски саботаж до кибератаки и хибридни операции.

Канцлерът Фридрих Мерц настоява за „качествен скок“ в способностите на службата. Неговият сътрудник Торстен Фрай сравни реформата с историческия поврат в отбранителната политика, обявен от бившия канцлер Олаф Шолц след руската инвазия в Украйна.

Правителството вече увеличи бюджета на BND с около 26% до 1,51 млрд. евро. Сред обсъжданите промени са разширени правомощия за кибероперации, възможност за по-активни действия срещу външни заплахи и облекчаване на част от ограниченията при използването на технологии като изкуствен интелект и лицево разпознаване.

В момента Германия разчита в значителна степен на американските служби за предотвратяване на заплахи. САЩ например предупредиха за руски заговор срещу ръководителя на оръжейния концерн Rheinmetall, както и за други потенциални атаки на германска територия.

Германски представители открито признават, че без обмен на разузнавателна информация със САЩ страната би била в по-уязвима позиция. Именно тази зависимост подтиква Берлин да търси по-голяма стратегическа автономия.

Очаква се пълният пакет от законодателни промени да бъде внесен в Бундестага до есента. Част от новите правомощия вероятно ще се прилагат само при обявяване на специална разузнавателна ситуация и след парламентарно одобрение.