ООН призова за глобална финансова реформа като ключов инструмент за защита на природата и насочване на световните пазари към устойчиво развитие.

Според доклад на световната организация, за всеки долар, инвестиран в опазване на околната среда, се харчат 30 долара за действия, които я увреждат. Документът посочва комунални услуги, промишленост, енергетика и добив на основни материали като най-вредоносните сектори, а също така идентифицира субсидии за изкопаеми горива, селско стопанство, водоснабдяване, транспорт и строителство като значим фактор за разрушаването на природата.

„Ако проследите парите, виждате мащаба на предизвикателството пред нас“, коментира Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Тя подчерта, че решенията, базирани на природата, се развиват бавно, докато вредните инвестиции и субсидии растат.

„Можем или да инвестираме в унищожаването на природата, или да подпомогнем възстановяването ѝ – няма среден път“, каза Андерсен.

Докладът не се ограничава до критика. Авторите представят примери за устойчиви решения, които едновременно защитават природата и подкрепят икономиката:

• Озеленяване на градските райони за намаляване на ефекта на топлинните острови и подобряване на качеството на живот;

• Вграждане на природни елементи в пътната и енергийната инфраструктура;

• Производство на строителни материали с минимално или отрицателно въздействие върху емисиите.

Според изследването, премахването на вредните субсидии и увеличаването на инвестициите в природосъобразни решения може постепенно да обърне настоящия дисбаланс.

През 2023 г. 7,3 трилиона долара са инвестирани в дейности, които увреждат природата. Само 220 милиарда долара са отишли за решения, основани на природата, като по-голямата част от тях идват от публични разходи. Въпреки това тенденцията е положителна: разходите за биоразнообразие и опазване на ландшафта са нараснали с 11% между 2022 и 2023 г., а международното публично финансиране за природосъобразни инициативи е с 22% по-високо в сравнение с 2022 г. и с 55% над нивата от 2015 г.