Тя получава отличието за своята неуморна работа в защита на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация.
Като лидер на демократичното движение във Венецуела, Мария Корина Мачадо е един от най-забележителните примери за гражданска смелост в Латинска Америка през последните години.
Г-жа Мачадо е ключова, обединяваща фигура в политическата опозиция, която дълго време беше дълбоко разделена. Под нейно ръководство опозиционните сили намериха общ език в искането за свободни избори и представително управление. Именно това е в основата на демокрацията – споделената готовност да защитаваме принципите на народното управление, дори когато не сме съгласни. Във време, когато демокрацията е под заплаха, е по-важно от всякога да съхраним този общ език.
Венецуела е преминала от относително демократична и просперираща държава към брутален авторитарен режим, който днес е изправен пред тежка хуманитарна и икономическа криза. Повечето венецуелци живеят в дълбока бедност, докато малцина се обогатяват. Насилственият апарат на държавата е насочен срещу собствените ѝ граждани, а близо 8 милиона души са напуснали страната. Опозицията е систематично потискана чрез изборни манипулации, съдебни преследвания и лишаване от свобода.
В подобна среда политическата дейност е изключително трудна. Като основател на организацията „Сумате“, посветена на демократичното развитие, г-жа Мачадо се застъпва за свободни и честни избори още преди повече от 20 години. Както самата тя е казала: „Това беше избор между бюлетини и куршуми.“ Оттогава тя последователно защитава независимостта на съдебната власт, правата на човека и народното представителство.
Преди изборите през 2024 г. г-жа Мачадо беше кандидат на опозицията за президент, но режимът блокира кандидатурата ѝ. След това тя подкрепи Едмундо Гонсалес Урутия, кандидат на друга партия. Стотици хиляди доброволци се мобилизираха, независимо от политическите си различия, и се включиха като наблюдатели, за да гарантират прозрачността на вота. Въпреки риска от тормоз, арести и мъчения, гражданите наблюдаваха избирателните секции и документираха преброяването на бюлетините, преди властите да успеят да ги унищожат и да манипулират резултатите.
Усилията на колективната опозиция, както преди, така и по време на изборите, бяха новаторски, смели и изцяло мирни. Международната общност подкрепи опозицията, след като тя публикува реалните резултати от преброяването, доказващи победа с ясна преднина. Режимът обаче отказа да признае изборния резултат и запази властта си.
Демокрацията е предпоставка за траен мир. Днес живеем в свят, в който демокрацията е в отстъпление, а авторитарните режими все по-често оспорват основните норми и прибягват до насилие. Твърдият контрол на венецуелския режим и репресиите срещу населението му не са изолирано явление. В световен мащаб се наблюдават сходни тенденции – злоупотреба с върховенството на закона, потискане на свободните медии, затваряне на критици и тласкане на обществата към авторитаризъм и милитаризация. През 2024 г. бяха проведени повече избори от всякога, но все по-малко от тях могат да се нарекат свободни и честни.
В дългата си история Норвежкият Нобелов комитет е отличавал смели жени и мъже, които са се изправяли срещу репресиите и са донесли надежда за свобода – в затворническите килии, по улиците и площадите. През последната година г-жа Мачадо е била принудена да живее в неведение, но въпреки сериозните заплахи за живота си е останала в страната – избор, който е вдъхновил милиони.
Когато авторитарните лидери завземат властта, е особено важно да бъдат признати смелите защитници на свободата, които се изправят и се съпротивляват. Демокрацията зависи от хора, които отказват да мълчат, които имат куража да направят крачка напред въпреки риска и които ни напомнят, че свободата никога не трябва да се приема за даденост, а винаги трябва да се защитава – с думи, със смелост и с решителност.
Мария Корина Мачадо напълно отговаря на трите критерия, посочени в завещанието на Алфред Нобел за избор на лауреат на наградата за мир. Тя обедини опозицията в страната си, последователно се противопоставя на милитаризацията на венецуелското общество и неотклонно подкрепя мирния преход към демокрация.
Мария Корина Мачадо показа, че инструментите на демокрацията са и инструментите на мира. Тя въплъщава надеждата за различно бъдеще – такова, в което основните права на гражданите са защитени и гласовете им се чуват. В това бъдеще хората ще могат да живеят свободни и в мир.