480 пр.н.е. – Гръко-персийски войни: Състои се Битката при Саламин, в която гръцката флота под ръководството на Темистокъл побеждава персийската флота, командвана от Ксеркс I.

1515 г. – Швейцария подписва така наречения „Вечен мир“ с Франция.

1829 г. – Създадена е първата съвременна полиция в света – Metropolitan Police в Лондон (известна още като Скотланд Ярд), от Робърт Пийл.

1911 г. – Итало-турска война: Италия обявява война на Османската империя.

1913 г. – Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя.

1913 г. – Френският авиатор Морис Прево установява световен рекорд със самолет моноплан Депердюсен Монокок със скорост 200 km/h, което постижение остава ненадминато в следващите 10 години.

1918 г. – Първа световна война: подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата.

1930 г. – Джордж Бърнард Шоу отказва да приеме титлата пер.

1938 г. – Обединеното кралство, Франция, Нацистка Германия и Италия подписват Мюнхенското споразумение, което позволява на Германия да окупира Судетската област в Чехословакия.

1941 г. – Втора световна война: Германски Айнзацгрупи избиват за два дни 33 771 цивилни граждани, предимно евреи, при Бабин Яр край Киев в Украйна.

1951 г. – Открит е нов естествен спътник на Юпитер – Ананке.

1954 г. – 12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания).

1960 г. – Студената война: Съветският ръководител Никита Хрушчов прекъсва заседание на Общото събрание на ООН със серия от гневни изблици.

1962 г. – Изстрелян е изкуственият спътник Алует 1 – първият изкуствен спътник на Канада и първият, който не е управляван от СССР или САЩ.

1965 г. – Открит е вторият участък от Автомагистрала А6 в Италия.

1970 г. – Народна република България подписва спогодба за икономическо и техническо сътрудничество в областта на нефта с Ирак.

1971 г. – Оман се присъединява към Арабската лига.

1984 г. – Открит е Олимпийският стадион в Сеул, Южна Корея.

1988 г. – НАСА изстрелва космическата совалка Дискавъри, за първи път след катастрофата на Чалънджър.

Родени на 29 септември

106 пр.н.е. – Помпей Велики, римски държавник и пълководец († 48 пр.н.е.)

1518 г. – Якопо Тинторето, италиански художник, маниерист († 1594 г.)

1547 г. – Мигел де Сервантес, испански романист, драматург и поет († 1616 г.)

1573 г. – Микеланджело да Караваджо, италиански художник († 1610 г.)

1632 г. – Жан-Батист Люли, френски бароков композитор († 1687 г.)

1703 г. – Франсоа Буше, френски художник († 1770 г.)

1725 г. – Робърт Клайв, британски офицер († 1774 г.)

1743 г. – Робърт Якоб Гордън, нидерландски офицер († 1795 г.)

1747 г. – Юзеф Вибицки, полски писател и политик († 1822 г.)

1758 г. – Хорацио Нелсън, британски адмирал († 1805 г.)

1765 г. – Карл Лудвиг Хардинг, германски астроном († 1834 г.)

1804 г. – Михаил Чайковски, полски патриот и писател († 1886 г.)

1820 г. – Анри V, крал на Франция († 1883 г.)

1832 г. – Йоахим Опенхайм, еврейски равин († 1891 г.)

1843 г. – Михаил Скобелев, руски генерал († 1882 г.)

1858 г. – Вела Благоева, българска социалистка († 1921 г.)

1864 г. – Мигел де Унамуно, испански философ († 1936 г.)

1867 г. – Валтер Ратенау, германски индустриалец († 1922 г.)

1881 г. – Лудвиг фон Мизес, американски икономист († 1973 г.)

1882 г. – Пандо Кляшев, български революционер († 1907 г.)

1887 г. – Тачо Хаджистоенчев, български революционер († 1952 г.)

1888 г. – Янина Поражинска, полска писателка, поетеса и преводачка († 1971 г.)

1898 г. – Стефан Илчев, български езиковед († 1983 г.)

1898 г. – Трофим Лисенко, украински агроном († 1976 г.)

1899 г. – Евгений Габрилович, руски сценарист († 1993 г.)

1901 г. – Енрико Ферми, италиански физик, Нобелов лауреат († 1954 г.)

1904 г. – Гриър Гарсън, американска актриса († 1996 г.)

1904 г. – Николай Островски, съветски писател († 1936 г.)

1908 г. – Хайман Спотниц, американски психоаналитик († 2008 г.)

1912 г. – Микеланджело Антониони, италиански режисьор, писател и художник († 2007 г.)

1913 г. – Силвио Пиола, италиански футболист († 1996 г.)

1913 г. – Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент († 2001 г.)

1928 г. – Уве Бергер, германски поет († 2014 г.)

1930 г. – Ричард Бонинг, австралийски диригент и пианист

1931 г. – Джеймс Кронин, американски физик, Нобелов лауреат († 2016 г.)

1933 г. – Янаки Градев, български общественик († 2013 г.)

1934 г. – Джери Лий Люис, американски певец († 2022 г.)

1935 г. – Милен Дьомонжо, френска актриса († 2022 г.)

1936 г. – Силвио Берлускони, италиански политик и бизнесмен († 2023 г.)

1941 г. – Любомир Бъчваров, български актьор

1943 г. – Волфганг Оверат, германски футболист

1943 г. – Лех Валенса, полски политик, Нобелов лауреат

1944 г. – Георги Бахчеванов, български актьор († 1992 г.)

1944 г. – Христо Кирчев, български политик

1945 г. – Милан Миланов, български лекар и политик

1949 г. – Евгени Ерменков, български шахматист

1949 г. – Йоргос Даларас, гръцки певец

1950 г. – Лорета Годжи, италианска певица, актриса и тв водеща

1951 г. – Андрес Кайседо, колумбийски писател († 1977 г.)

1953 г. – Майкъл Толбот, американски писател († 1992 г.)

1956 г. – Себастиан Коу, британски лекоатлет

1968 г. – Алекс Сколник, американски китарист

1969 г. – Адалберт Зафиров, български футболист

1969 г. – Ивица Вастич, австрийски футболист

1976 г. – Андрий Шевченко, украински футболист

1980 г. – Закари Леви, американски актьор