Руският президент Владимир Путин отхвърли западните планове за разполагане на „сили за успокоение“ в Украйна, ден след срещата на върха в Париж, целяща финализиране на гаранции за сигурността на Киев, предаде BBC.

Френският президент Еманюел Макрон обяви, че 26 държави-съюзници на Украйна са се ангажирали да разположат войски по суша, море или въздух, ако боевете бъдат прекратени. Той не уточни кои страни ще участват. Путин предупреди, че всякакви чуждестранни сили, разположени в Украйна, ще бъдат „легитимни цели“, въпреки че не се планира незабавно разполагане.

Засега надеждата за прекратяване на огъня остава минимална. Срещата на върха в Аляска миналия месец между Путин и тогавашния американски президент Доналд Тръмп създаде краткосрочни очаквания за диалог с украинския президент Володимир Зеленски. След това „Коалицията на желаещите“ — водена от Великобритания и Франция, продължава да работи за предоставяне на гаранции на Киев, ако бъде постигнато споразумение.

Макрон уточни, че разполагането на войски ще има за цел да предотврати „нова голяма агресия“, а не да се изпращат сили на фронтовата линия. Зеленски определи решенията от срещата в Париж като „първа конкретна стъпка“.

САЩ все още не са уточнили своята роля, като Макрон посочи, че детайлите ще се финализират през следващите дни. Американският президент Тръмп заяви, че подкрепата на САЩ „вероятно“ ще включва въздушна помощ, а Зеленски добави, че е обсъдил с американския лидер „максимална защита на небето на Украйна“.

Украйна и западните ѝ съюзници настояват за прекратяване на огъня преди разполагането на по-широки мироопазващи сили. Путин заяви, че при вземане на решения за дългосрочен мир няма смисъл от присъствие на чуждестранни войски, но обеща, че Русия ще се съобрази с такива решения „изцяло“.

Зеленски отхвърли предложението срещата на върха да се проведе в Русия, а западните лидери подозират, че Москва се опитва да печели време, докато се стреми да завземе повече територия. Путин твърди, че руските сили напредват по всички фронтове и настоява, че Украйна не трябва да приема западни войски, като Москва трябва да бъде страна-гарант, предложение отхвърлено от Киев и съюзниците му.

Малко държави са се съгласили да разположат войски на терен, а САЩ вече изключиха такава възможност. Европейски дипломати смятат, че изпращането на войски би помогнало на наратива на Путин срещу Запада.

Британският премиер Киър Стармър подчерта „ненарушимия ангажимент“ на западните съюзници към Украйна, а германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че приоритет е прекратяване на огъня, последвано от „силни гаранции за сигурност“. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте добави, че Русия няма право на вето върху разполагането на западни войски в Украйна.

Повече от три години след пълномащабното нахлуване на Русия, Путин каза, че има „известна светлина в края на тунела“ и че са възможни варианти за гарантиране на сигурността на Украйна, ако конфликтът приключи. Русия обаче отхвърля идеята за временно прекратяване на огъня, настоявайки за пълно мирно споразумение.

Исторически примери, като демаркационната линия между Северна и Южна Корея, показват, че дългосрочно прекратяване на огъня може да съществува и без пълно мирно споразумение, като присъствието на въоръжени съюзнически войски служи като гаранция.