1439 г. – Във Флоренция е обявена уния между Римокатолическата църква и Византия.

1811 г. – В резултат на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Венецуела получава независимост.

1865 г. – Англичанинът Уилям Бут създава в Лондон Християнската мисия, преименувана после в Армия на спасението.

1879 г. - Княз Александър Батенберг подписва Указ № 1 за създаване на Министерство на Вътрешните Работи и назначава Тодор Бурмов за министър на вътрешните работи, министър на просвещението и за първи път Председател на Министерски съвет.

1882 г. – Съставено е седмото правителство на България, начело с Леонид Соболев.

1884 г. – Германия превръща Камерун в своя колония.

1932 г. – Антонио де Оливейра Салазар става премиер на Португалия, установява авторитарен режим и управлява като диктатор до 1968 г.

1937 г. – В Букурещ е учредена малцинствена българска партия – Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния, от представители от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац.

1940 г. – Втора световна война: Френското правителство на Режим Виши скъсва дипломатически отношения с Великобритания.

1943 г. – Втора световна война: Започва Битката при Курск – най-голямата танкова битка в историята.

1946 г. – На модно ревю в Париж са представени първите бикини, наречени на атола Бикини, където са провеждани опити с американско ядрено оръжие.

1954 г. – По радиото са излъчени първите записи на Елвис Пресли – песните That's All Right (Mama) и Blue Moon of Kentucky; датата се смята за рожден ден на рок-енд-рола.

1954 г. – Би Би Си излъчва първата си телевизионна новинарска емисия.

1959 г. – Индонезийският президент Сукарно разпуска парламента и поема цялата власт, като управлява авторитарно до 1967.

1971 г. – В САЩ е намалена от 21 г. на 18 г. възрастта за избирателно право на гражданите.

1975 г. – Кабо Верде придобива независимост от Португалия.

1977 г. – В Пакистан е извършен военен преврат – генерал Мохамед Зия Ул Хак сваля правителството на Зулфикар Али Бхуто, премиерът е арестуван и обесен.

1986 г. – В Москва са открити първите Игри на добра воля, организирани по идея на Тед Търнър.

1994 г. – В Китай е забранена експлоатацията на детски труд.

1996 г. – В Розлинския институт в Шотландия е родена овца на име Доли, която е първият бозайник успешно клониран от възрастни клетки.

2000 г. – Европейският парламент гласува България да бъде извадена от негативния визов списък на Шенгенското споразумение.

2008 г. – Официално е открит стадиона АФГ Арена в Санкт Гален, Швейцария.

2009 г. – Провеждат се парламентарни избори за 41 Народно събрание на България.

Родени на 5 юли

1466 г. – Джовани Сфорца, италиански кондотиер († 1510 г.)

1653 г. – Томас Пит, британски предприемач († 1726 г.)

1810 г. – Финиъс Барнъм, американски шоумен († 1891 г.)

1820 г. – Уилям Ранкин, шотландски физик († 1872 г.)

1843 г. – Пьотър Паренсов, руски военен и политик († 1914 г.)

1857 г. – Клара Цеткин, германска комунистическа деятелка († 1933 г.)

1860 г. – Робърт Бейкън, американски държавник и дипломат († 1919 г.)

1867 г. – Тодор Чипев, български издател († 1944 г.)

1879 г. – Ванда Ландовска, полска пианистка и композиторка († 1959 г.)

1889 г. – Жан Кокто, френски поет, писател, драматург, актьор и режисьор († 1963 г.)

1891 г. – Джон Нортроп, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1987 г.)

1901 г. – Сергей Образцов, руски артист († 1992 г.)

1911 г. – Жорж Помпиду, президент на Франция († 1974 г.)

1916 г. – Стоян Гърков, български военен деец († 1999 г.)

1921 г. – Виктор Куликов, съветски маршал († 2013 г.)

1927 г. – Валтер Матиас Дигелман, швейцарски писател († 1979 г.)

1928 г. – Пиер Мороа, френски политик, министър-председател на Франция от 1981 до 1984 († 2013 г.)

1929 г. – Йован Рашкович, хърватски политик († 1992 г.)

1934 г. – Николай Бинев, български актьор († 2003 г.)

1936 г. – Джеймс Мирлийс, шотландски икономист, Нобелов лауреат през 1996 г. († 2018 г.)

1939 г. – Павел Морозенко, съветски актьор († 1991 г.)

1941 г. – Барбара Фришмут, австрийска писателка

1941 г. – Евлоги Йорданов, български футболист († 1987 г.)

1944 г. – Жоньовиев Гра, френска актриса

1946 г. – Герардус 'т Хоофт, нидерландски физик, Нобелов лауреат

1946 г. – Джузепе Фурино, италиански футболист

1949 г. – Атанас Михайлов, български футболист († 2006 г.)

1951 г. – Атанас Папаризов, български политик

1951 г. – Вихрен Чернокожев, български литературен историк († 2018 г.)

1952 г. – Пламен Сираков, български театрален и кино актьор

1952 г. – Румен Овчаров, български политик

1955 г. – Йозеф Хаслингер, австрийски писател

1958 г. – Авигдор Либерман, израелски политик

1966 г. – Джанфранко Дзола, италиански футболист

1967 г. – Цветелин Кънчев, български политик

1969 г. – Есил Дюран, българска певица

1974 г. – Венелин Методиев, български актьор

1975 г. – Ернан Креспо, аржентински футболист

1976 г. – Нуно Гомеш, португалски футболист

1979 г. – Стилиян Петров, български футболист

1980 г. – Ева Греен, френска актриса

1982 г. – Алберто Джилардино, италиански футболист

1982 г. – Туба Бююкюстюн, турска киноактриса

1984 г. – Даней Гарсия, кубинска актриса

1996 г. – Овцата Доли, първият клониран бозайник († 2003 г.)

2000 г. – Ростислав Маринов, български футболист (вратар)