330 г. – Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол.

912 г. – Александър става старши император на Византийската империя, делейки престола с Константин VII Багрянородни, непълнолетния син на Лъв VI Философ

1310 г. – 54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, обвинени в ерес.

1502 г. – Христофор Колумб потегля на своята четвърта и последна експедиция до Западните Индии.

1858 г. – Минесота става 32-рият американски щат.

1867 г. – Люксембург придобива независимост.

1895 г. – Построена и осветена е църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Миладиновци (Област Ямбол).

1927 г. – Основана Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ, виж „Оскари“

1913 г. – железопътна катастрофа в Бук в днешна Гърция със 150 загинали и 200 ранени.

1949 г. – Сиам официално променя името си отново на Тайланд – име, което се използва от 1939 г. до 1945 г.

1949 г. – Израел става член на ООН.

1967 г. – Англия, Дания и Република Ирландия подават молба за членство в Европейската икономическа общност.

1995 г. – В Ню Йорк, повече от 170 държави достигат до съгласие да удължат неограничено и без условия Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

1996 г. – Пожар, който започва от неправилно обработени химически генератори на кислород в товарното отделение на самолета при полет 592 на „ВалуДжет“, който пътува за Атланта от Маями, причинява катастрофата на машината във Флорида Евърглейдс и убива всички 110 души на борда.

1997 г. – Шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue спечелва последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава световен шампион по шахмат в директна среща.

2011 г. – Открит е футболният стадион Ахмат Кадиров в град Грозни.

Родени на 11 май

483 г. – Юстиниан I, византийски император († 565 г.)

1733 г. – Виктоар Френска, френска благородничка († 1799 г.)

1752 г. – Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог († 1840 г.)

1840 г. – Стефан Караджа, български революционер († 1868 г.)

1855 г. – Анатолий Лядов, руски композитор, диригент и музикален педагог († 1914 г.)

1864 г. – Етел Лилиан Войнич, британска писателка († 1960 г.)

1876 г. – Никола Станимиров, български военен деец († 1962 г.)

1879 г. – Александър Гиргинов, български политик († 1953 г.)

1885 г. – Станислав Крайовски, български военен деец († 1955 г.)

1894 г. – Марта Греъм, американска танцьорка († 1991 г.)

1900 г. – Александър Шеманский, руски оперен певец († 1976 г.)

1901 г. – Розе Ауслендер, австрийска поетеса († 1988 г.)

1902 г. – Кирил Москаленко, съветски маршал († 1985 г.)

1904 г. – Салвадор Дали, испански художник († 1989 г.)

1916 г. – Камило Хосе Села, испански писател, Нобелов лауреат през 1989 († 2002 г.)

1918 г. – Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 († 1988 г.)

1924 г. – Димитър Станишев, български партизанин и политик († 2000 г.)

1924 г. – Антъни Хюиш, британски астроном, Нобелов лауреат през 1974 г. († 2021 г.)

1932 г. – Валентино, италиански моден дизайнер

1933 г. – Зоран Радмилович, сръбски актьор († 1985 г.)

1940 г. – Иван Славков, български спортен функционер († 2011 г.)

1943 г. – Ян Енглерт, полски актьор

1947 г. – Маргарит Минков, български писател († 1997 г.)

1950 г. – Джереми Паксман, британски журналист

1954 г. – Любомир Стойков, български журналист и културолог

1963 г. – Наташа Ричардсън, британска актриса († 2009 г.)

1964 г. – Джон Парот, английски играч на снукър

1965 г. – Стефано Доменикали, спортен директор на Ферари

1966 г. – Кристоф Шнайдер, германски барабанист (Rammstein)

1970 г. – Ева Менасе, австрийска писателка

1973 г. – Алексей Александров, беларуски шахматист

1974 г. – Миа Сантова, българска журналистка, телевизионна водеща

1978 г. – Летисия Каста, френски фотомодел и актриса

1979 г. – Гюнер Ахмед, български политик и адвокат

1981 г. – Лорън Джаксън, австралийска баскетболистка

1982 г. – Кори Монтийт, канадски актьор и музикант († 2013 г.)

1984 г. – Андрес Иниеста, испански футболист

1986 г. – Абу Диаби, френски футболист

1992 г. – Тибо Куртоа, белгийски футболист