Преди тринадесет години на 2 октомври пред дома си на улица „Латинка” в гръб е застрелян бившият премиер на България Андрей Луканов. Тази събота, 3 октомври, ден след годишнината от убийството, вдовицата му Лили Герасимова говори пред социалния ъндърграунд „Отечествен фронт”. Екипът на предаването разполага и с уникални кадри, заснети часове преди убийството, на които семейство Луканови отиват във вилата на Петър Младенов и Андрей Луканов му предава материали срещу Жан Виденов. „Историята на една корава жена и на една вечно виновна фамилия, митове за куфарчета с партийни пари, митове за мутрите, за милионите на Луканов, за виновниците за нашето нещастие, наречено преход - за тези митове и за живота говорихме с Лилия Герасимова, жената на убития Андрей Луканов – една от най-спорните и важни фигури на прехода.” – разказва Мартин Карбовски. Днес основният въпрос е кой уби Андрей Луканов? Според вдовицата му списъкът с враговете е дълъг, но тя отказва да посочи някого: „Имам деца, не ми се прави списък... Нека децата да имат поне един родител!”

Пет дни преди убийството семейство Луканови с още едно семейство – унгареца Саша и съпругата му, на които Луканови са кумове, отиват на гости във вилата на Петър Младенов. Саша работи към унгарските служби и пътувайки към с.Церово, той казва: „Нас ни следват две коли – не ви ли прави впечатление? Колите се менят – някой ни следи!” Пристигайки във вилата Андрей Луканов се усамотява с Петър Младенов и му предава документи, уличаващи Жан Виденов.

На 2 октомври е рожденият ден на Лилия Герасимова. От рано сутринта телефонът не спира да звъни с поздравления. Минути след девет телефонът обаче замлъква. Малко след това Андрей Луканов е убит пред дома си. Вдовицата му си спомня, че докато слезе до входната врата от втория етаж, там вече е имало полицай, а по-късно осъзнава, че телефонът е бил прекъснат...

„Има ли милиони, които са откраднати от Луканов и днес са в неговата фамилия?! Трябва да ви кажа нещо с цялата си отговорност пред вас - милиони няма! Поне в семейството на Луканови.” – коментира Карбовски. – „Няма да правя анализи. След тринадесет години няма да ви казвам какво да мислите. Знам само, че в дома на Луканов днес, в един презастроен краен квартал на София, има две неща – има компоти и страх. Това, което има и във всеки български дом... Не е за вярване как един мит, създаден от Държавна сигурност и от днешните медии може да обясни цялото нещастие на един глупав народ като българския. Луканов беше мишената на социалистическата партия – същата го създаде, за да може тази грандиозна фигура да отнесе ударите на епохата, докато социалистическият апарат взимаше онова, което днес се приписва като взето от Луканов. Луканов е параван, за да може партията-столетница да се чувства умита и чиста. Партията, така наречената, която се прави на Господ у нас, унищожи Луканов не просто физически, тя му създаде образа на най-големия сатрап и крадец. А той беше първият, който дефинира най-страшната диагноза на партията и държавата си – че Държавна сигурност се сраства с партията. Тази диагноза уби Луканов и тази диагноза днес лекуваме... Ако ви е по-удобно да вярвате, че един човек е виновен за нещастието на един цял народ – продължавайте. Ние също продължаваме...”