„За мен и „Прогресивна България“ процедурата по свръхдефицит е предизвестен сценарий“, каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев по време на брифинг в Министерския съвет.

„Рекламираните бюджети с дефицит от 3% са резултат на отложени за следващи години плащания. Каква е финансовата реалност към настоящия момент. Дефицит без да се променят политики и да се вземат мерки – 7,4%. Това са над 8,5 млрд. евро. Още 2,2 млрд. евро са неразплатени. Тези разходи са крити по чекмеджета. Плащания са отлагани от 2024 година“, подчерта той.

„Направете сметка на какъв процент скача дефицитът“, допълни Донев.

Министърът добави, че тези отложени плащания са по проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и по проекти на общините.

„До 30 април на тази година служебното правителство трябваше да представи на ЕК годишен доклад за изпълнение на фискалния план за 2025-2028 г. Служебното правителство не представи тази информация. Докладът на ЕК е на база данните за 2025 година без непредвидените разходи и без разходите, които ще бъдат фактурирани за 2026 година“, коментира Донев.

Според него служебното правителство не е извършило консолидация на държавните разходи, поради което Европейската комисия не разполага с данните за 2026 година.

„Завишаването на заплати и социални плащания не е било обвързани с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране. Също така не са предприемани насрещни реформи срещу тези разходи. Приходната част на бюджета не е нараствала с темповете на разходната“.

„Инвестиционната политика е била непоследователна и без визия. Вместо реализиране на европейски средства и усвояване на европейски средства за икономически растеж, фокусът е бил върху капиталовите инвестиции без финансов ресурс. Неефективното управление на публичните средства, обществените поръчки и корупционните практики са увеличили натиска върху бюджета“.

„Намираме се на следващия ден след финала на приказката – три дни яли, пили и се веселили. Сега редовното правителство няма да избяга. Предстоят ни срещи с работодатели, синдикати и браншови организации, за да предприемем мерки по консолидация на държавните разходи. Прекомерният дефицит ще бъде ограничен в допустими финансови параметри“.

„Няма да чакаме указанията и твърдите мерки, които ЕК може да ни наложи. Ще ограничим държавните разходи. Задачата е трудна и нелицеприятна. Ако е била лесна, онези майстори на балансирани бюджети в рамките на 3% дефицит, биха я реализирали. Нямаше да крият разходи по чекмеджета и да ги отлагат през годините. Нямаше да се изземат дивиденти от дружества с държавно участие през 2025 година. През 2025 година всичко, което е могло да постъпи в бюджета през 2026 година, авансово е обрано. Бюджетът не може да си позволи лукса да разчита на дивидент от държавните дружества. И от БЕХ, и от Държавната консолидационна компания междинният дивидент е 560 млн. евро, който няма да постъпи в бюджета тази година“.

„Всичко това води до преосмисляне на дефицита за 2025 година. Дали е в рамките на 3%, дали е в рамките на 3,5% от БВП. Разчетите показват, че това не е така. Предстоят трудни решения и непопулярни мерки. Ще изпием горчивата чаша на завещанието на предходните правителства“, каза още вицепремиерът Гълъб Донев.

Какви мерки ще предприеме правителството?

„Новият дълг е неизбежен. На заседанието на Министерския съвет правителството взе решение за тавана на дълга от 3,8 млрд. евро. Без тях ние ще имаме проблем с изплащането на пенсиите, заплатите и помощите през юли. Ще имаме проблем с плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост. Дългът е неизбежен“, обясни Донев.

„По отношение на пенсиите и ковид добавките. Пенсиите се увеличават със 7,8% по швейцарското правило. Въпреки резултатите за дефицита, ние запазваме тази политика. Само да припомня, че две години преди това пенсиите не бяха осъвременявани по Швейцарското правило“.

„Ако обществото е готово да понесе мерките, трябва да има замразяване на доходите. Отвързване на всякакви механизми, които привързват работни заплати за към средна брутна работна заплата за страната, към размера на минималната работна заплата. Трябва да има структурна промяна на държавната администрация. Трябва да има ограничаване на държавните разходи. Не пипаме делегираните бюджети. Това включва култура, образование и здравеопазване“, категоричен е Гълъб Донев.