До края на 2025 г. България ще подаде на Европейската комисия първата версия на Националния план за саниране на сгради, целящ обновяване на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради и постигане на високоефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова, която председателства междуведомствената работна група за изготвянето на плана.

Янкова посочи, че първоначалният проект представлява рамка на мащабната програма и до края на следващата година се очаква да бъде готов одобрен национален план, включващ всички политики за модернизация на сградите, опазване на околната среда, подобряване на качеството на живот и икономиката.

Според Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, санирането ще се осъществява в два хоризонта – до 2030–2035 г. и 2040–2050 г. Планът ще включва участието на граждани, държавни и местни институции, строителния сектор, браншови организации и банкови институции. Алексиев допълни, че в момента се санира около 1% от сградния фонд годишно, докато изискванията на ЕК предвиждат между 2 и 3% обновени сгради всяка година.

Анализите на „БАКК“ и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ показват, че в България има над 1,1 млн. сгради с повече от 3,3 млн. жилища. От тях около 980 хил. еднофамилни и 82 хил. многофамилни сгради подлежат на обновяване, което обхваща над 277 млн. кв. м жилищна площ. Към момента са обновени 3 022 сгради с европейски и национални средства, а до 2030 г. се очаква да бъдат добавени още около 2 000.

Еднофамилните сгради са по-скъпи за саниране заради старите покриви и сравнително малкия брой обитатели, докато многофамилните сгради имат най-голям потенциал за енергийни спестявания, покривайки около 50% от обитаваната площ и 60% от жилищата.

Междинни данни показват, че за обновяване на обществени учреждения, училища, администрации и промишлени предприятия са нужни около 129 млн. кв. м площ.

В рамките на заседанието на работната група бяха обсъдени и теми като енергийната бедност, конструктивната устойчивост на сградите и проблемът с необитаемите сгради. Целта е да се осигури активно участие на обществеността и заинтересованите страни още в първия етап на изготвяне на Националния план, в съответствие с изискванията на Директивата на ЕС.