На днешния 7 ноември се навършват 47 години от най-трагичния воден инцидент у нас за последните десетилетия. При обръщане на понтонен мост между двата бряга на Белослав загиват 65 души, удавени в студените води на плавателния канал.

Главната причина за инцидента е неспазване на правилата за движение по подвижната пешеходна пътека над канала в Белослав, който по онова време е бил село Гебедже.

Трагедията става при обръщането на понтонен мост между двата бряга на Белослав и хората загиват, удавени в студените води на плавателния канал, свързващ Варненския залив с Пристанище Варна Запад.

Връзката между двата бряга тогава се осъщеествява с пешеходен понтонен мост за единично преминаване и с ферибот - за превоз на големи групи хор и автомобили. Главната причина за жестокия инцидент е неспазване на правилата за движение по подвижната пешеходна пътека над канала море-езеро, разделящ тогавашното село Белослав. На 7 ноември 1978 г. там се провежда традиционния голям събор, послучай празника на селото, припомня Дарик Варна. Хиляди хора от региона са на гости при свои близки в Белослав. Къщите са от едната страна на канала, а жп-гарата и шосето - от другата. Към 18 часа стотици хора се събират в очакване да преминат от другата страна на канала, за да хванат от гарата извънредния влак до Варна.

Никой обаче не иска да чака ферибота и всички хукват по нестабилния, дълъг 150 метра понтонен мост. От тежестта им той се накланя и преобръща. В дълбокия над 12 метра плавателен канал попадат около 100 души, сред които много жени и деца.

Една от картините на трагедията свидетелите никога няма да забравят - плаваща като лодка по вълните бебешка количка с дете в нея, което има късмет и е спасено. В спасителната операция се включват всички средства на бреговата охрана във Варна. Хората на брега също скачат във водата, за да помагат на давещите се.

Операцията продължава две денонощия, като в нея се включват всичките 10 водолази от Аварийно-спасителната служба във Варна. Най-много удавени има по парапетите на моста. Те били затиснати от тълпата и не могли да изплуват. Други били захлупени от обърнатия понтон.

Понтонният мост все още не е бил стабилизиран, когато е бил атакуван от тълпата. Нито охраната, нито спуснатата бариера спират напиращите да преминат по плаващата пътека, предназначена само за единично  използване. Това го пише и на табелата с инструкции на брега. Една група „юнаци“ от няколко наперени, достатъчно добре почерпени мъжаги, вдига бариерата. Видяли това, другите чакащи се юрват след тях по нестабилния понтонен мост. Дисциплината на хората в онази ноемврийска вечер е била под всякаква критика. Тези, които са били охрана на брега, не са могли да спрат тълпата и трагедията се случва.

На 3 години затвор са осъдени морските старшини, обслужващи моста в злополучната вечер. След голямата трагедия, плаващото мостово съоръжение е премахнато и оттогава пътната връзка между двата бряга на Белослав е само с ферибота.