Във връзка с широкия обществен интерес и множество въпроси, поставени в публичното пространство, Софийският градски съд разпространи подробна информация относно разглеждането на искането на Софийската градска прокуратура за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо кмета на Варна Благомир Коцев, както и спрямо Николай Стефанов, Йордан Кателиев и Ивайло Маринов.

Официално съобщение:

Във връзка с поставени в публичното пространство въпроси, свързани с разглеждането на искането на Софийската градска прокуратура (СГП) до Софийския градски съд (СГС) за определяне на мярка за неотклонение спрямо кмета на гр. Варна – Благомир Коцев, Николай Стефанов, Йордан Кателиев и Ивайло Маринов предоставяме изчерпателната информация за всички относими факти, за да гарантираме ефективния достъп на всички граждани до информация от обществен интерес, спазвайки поддържания принцип за откритост и публичност на работата на тази съдебна институция.

1.Искането на СГП за взимане на мярка за неотклонение спрямо Благомир Коцев, Николай Стефанов, Йордан Кателиев и Ивайло Маринов е внесено в регистратура на СГС в 11:25 часа.

Исканията за взимане на мярка за неотклонение се разглеждат незабавно, в рамките на същия ден, от избран на принципа на случайния електронен подбор съдия измежду дежурните съдии за деня, съгласно чл. 9 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 64, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и т. 3, раздел IV от Вътрешни правила за случайно разпределение на делата и за заместване на съдии в Наказателно отделение (НО) на СГС[1] (по-надолу за краткост само Вътрешни/те правила).

В 11:42 часа за съдия - докладчик по внесеното искане на СГП, чрез модула за случаен електронен подбор в „Единната информационна система на съдилищата“ (ЕИСС), е избран съдия Стоян Михов.

По негово разпореждане делото е предоставено за запознаване на шестимата адвокати на обвиняемите в 11:50 часа.

Защитниците са приключили със запознаването с материалите по делото в 14:05 часа.

В 13:00 часа съдия Стоян Михов е започнал разглеждането на насрочено на 9.07.2025 г. открито съдебно заседание по мярка за неотклонение по друго дело. Съдебното заседание е приключило в 13:30 часа.

В 14:10 часа, непосредствено след запознаването на адвокатите с материалите по делото, предизвикало засилен обществен интерес, съдията - докладчик е започнал четенето на материалите по досъдебното производство, като междувременно е насрочил откритото съдебно заседание за разглеждането на внесеното искане от СГП за определяне на мярка за неотклонение на четиримата обвиняеми за 18:00 часа (съгласно чл. 64, ал. 4 НПК).

Откритото съдебно заседание е започнало в 18:00 часа, като съдебното следствие и изслушването на пледоариите са продължили до 20:30 часа, когато съдът се е оттеглил за постановяване на определенията си.

От 20:30 часа до 23:25 часа съдът е обсъдил и проверил основателността на доводите и възраженията на всяка една от страните и в 23:25 часа е произнесъл публично, в откритото съдебно заседание, определението, с което е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо всеки един от обвиняемите.

2. В публичното пространство се поставя въпрос относно начина за избор на съдията-докладчик:

– Това е сторено чрез случаен електронен подбор (съгласно чл. 9, вр. чл. 360б от ЗСВ).

– Видно от отразеното в ЕИСС, разпределението е извършено на 11.06.2025 г., в 11.42 ч. от определен със заповед № РД – 08 – 5704/07.09.2022 г. на председателя на СГС служител от служба „Съдебно деловодство – наказателно отделение – досъдебно производство“ (съгласно т. 2 от раздел IV на Вътрешните правила).

– Разпределението е извършено с функционалност „разпределение на дела по дежурство“ в ЕИСС измежду четирима съдии на основание т. 1 от раздел IV от Вътрешните правила.

– Към момента на разпределението всичките четирима съдии са били с равен брой дела – „0“ (нула), видно и от публично достъпния протокол за разпределението[2].

– В работните дни, извън периода на съдебната ваканция, се определят ежедневни дежурства, включващи по четирима съдии, а в почивни и празнични дни – по един съдия, като за дните вторник и четвъртък се определят освен четиримата дежурни съдии и още двама – за разглеждане на въззивни/касационни частни наказателни производства (съгласно т. 1 от раздел IV на Вътрешните правила)

– Ежедневните дежурства се определят по график, изготвен от зам.- председателя на СГС и ръководител на НО, няколко месеца преди съответната дата.

В случая, графикът за дежурства в НО на СГС за месеците април, май, юни и юли (до 15-ти юли) е изготвен и обявен (раздаден) на съдиите в СГС – НО на 17.02.2025 г.

– Дългогодишна практика на ръководителите на НО на СГС е изготвеният график за дежурства да не бъде предоставян на никоя от страните. Нито на прокуратурата, нито на адвокати. Това е вътрешноорганизационна, а не публична информация. Съдът е институция, чийто персонален състав не е от значение за страните, когато го сезират по въпроси от неговата компетентност.

Промени в графика могат и се извършват, но единствено по желание на съдия, обективирано в съответното подадено писмено заявление до зам.- председателя на СГС и ръководител на НО, с изрично писмено разпореждане на последния.

– За деня на разглеждане на искането на СГП за определяне на мярка за неотклонение на Благомир Коцев, Николай Стефанов, Йордан Кателиев и Ивайло Маринов – 11.07.2025 г., са подадени от съдии в СГС - НО до зам. – председателя на СГС и ръководител на НО две заявления, съответно на 1.04.2025 г. и на 23.06.2025 г. Със същите е било поискано извършване на промяна в графика не само за тази дата, а и за дати през месеците април и септември.

С разпореждания на зам. – председателя на СГС и ръководител на НО № № РД – 11 – 1878/01.04.2025 г. и РД – 11 – 4542/23.06.2025 г., заявленията на съдиите от СГС – НО са удовлетворени и е допусната съответната промяна в графика за дежурства.

3. Публично се повдига и въпросът, дали обсъжданото произнасяне на съда представлява отклонение от типичния резултат по този вид дела (частни наказателни производства).

Във връзка с това, предоставяме информация за процента на уважените искания на прокурори при СГП до СГС за взимане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Статистиката сочи, че за 2024 г. и първото полугодие на 2025 г. (от 1 януари 2024 г. до 30 юни 2025 г.) са постъпили и разгледани 465 бр. искания, от които уважените са били 327, т.е. уважени са над 70% от всички.

В частност, по отношение на т. нар. корупционни престъпления (по чл. 282, ал. 2 от НК, чл. 301 – чл. 304а от НК и чл. 321, вр. чл. 282, ал. 2 и/или чл. 301 – чл. 304а от НК) постъпилите искания за посочения период са били общо 18, от които уважените са били 14, т.е. – 78%.

4. Следващият поставен на общественото внимание въпрос се отнася до началото на съдебното заседание и неговата продължителност.

Заседанието е насрочено след 17:00 часа, поради необходимостта делото да се разгледа незабавно (чл. 64, ал. 4 от НПК), т.е. в същия ден, като същевременно не се допусне компромис с изискванията за справедлив процес, с предоставяне на възможност на защитниците на обвиняемите да се запознаят преди откритото съдебно заседание; в самото съдебно заседание да разполагат с време и възможност да изложат тезата си спокойно и изчерпателно. Не на последно място – необходимо е съдът да се запознае с материалите по делото, включително през призмата на доводите и възраженията на страните, достатъчно задълбочено, за да е готов да постанови определението си по основателността на искането на прокурора при СГП на основата на формирано в съответствие с изискванията на НПК вътрешно убеждение, като отговори на направените възражения. Неслучайно работата на съдията не е ограничена от работно време. В разпоредбата на чл. 210, т. 3 от ЗСВ изрично е регламентирано, че при необходимост, съдията изпълнява служебните си задълженията и в извънработно време.

В конкретния случай съдът е следвало да се запознае с 16 (шестнадесет) тома явни материали, отделно и класифицирани материали, да обсъди доводите и възраженията на осем професионални участници в процеса (шестимата защитници и двамата прокурори), както и на четиримата обвиняеми.

Всички тези фактори, както и фактическата и правна сложност на делото, обуславят разумната продължителност на съдебното съвещание, в което се извършва посочената аналитична съдебна дейност, довела до крайния съдебен акт.

Съдържанието на съдебния акт, чиято правилност не си позволявам да обсъждам, показва, че съдът подробно е обсъдил всички предпоставки за вземането на мярка за неотклонение на обвиняемите и за нейната индивидуализация, като е отговорил и на съществените възражения на страните.

5. Публично се поставя и въпросът, дали е ограничена публичността на съдебния процес поради това, че началото на откритото съдебно заседание е след 17:00 ч., когато достъпът до Съдебната палата на гражданите е ограничен.



Категорично отговарям, че съдът не е ограничил по никакъв начин публичността на съдебното заседание.

Съдебното заседание е било проведено при открити врати. В съдебната зала са присъствали множество журналисти и граждани.

Съдът не носи и не може да носи отговорност за евентуалното недопускане в Съдебната палата на други желаещи да присъстват граждани.

Отговорността за това не е и никога не е била на съда. Същият отговаря единствено за случващото се в съдебната зала.

Многогодишната утвърдена практика, с която добре запознати са както всички адвокати, осъществяващи защита и процесуално представителство по наказателни дела в гр. София, така и всички журналисти, отразяващи работата на съдебната власт, в частност – по наказателни дела, е, че когато са разглежда дело в Съдебната палата на бул. „Витоша“ № 2 в извънработно време, т. е. след 17:00 часа и/или в почивен ден и/или официален празник, за да се допуснат в Съдебната палата граждани, които не са страни по делото и/или роднини/близки на страните, се отправя заявление до съответното отговорно длъжностно лице от състава на РД „Охрана – София“. Последното, след консултация със съдията, разрешава влизането в Съдебната палата на всички лица, пожелали това.

В случая такова искане не е било докладвано на съдията от служител на РД „Охрана – София“, респективно не е било постъпило там.



Всички останали въпроси, възбудили обществен интерес, които са свързани с преценката на компетентността на съда да разгледа делото, действията на наблюдаващия прокурор при СГП, обсъждането на доказателствата за обосновано предположение за извършване на престъпление и съществуването на опасност за извършване на престъпление занапред, попадат в сферата на същинската съдопроизводствена дейност на конкретния съдия. Правилността на тяхното решаване се проверява единствено от горестоящия съд по жалба или протест на страните.