Президентът на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова направи изявление относно казуса с Българския олимпийски комитет.

Казвам истината, за да няма хаос, за да не изгубим пътя към Милано - Кортина, за да остане спортът чист.

Обръщам се към вас символично днес, ден преди Деня на спорта - 17 май, не за да търся съчувствие, а за да разясня какво наистина се случва – отвъд внушенията, отвъд емоциите, отвъд заглавията.

В последните седмици, натискът върху мен като президент на БОК е нараснал до нива, които не отговарят на ценностите, в които вярвам. Натиск не само от хора в страната, но и чрез опити за външна легитимация.

Очаква се от мен да остана на поста формално и да нося юридическа отговорност като президент на БОК, но да предам управлението. Да подписвам – без глас. Да бъда – но без да ръководя. Само от стремеж за бърза легитимация на г-жа Весела Лечева като президент на Български Олимпийски комитет.

Неведнъж съм казвала, че съм готова да се оттегля. Заявих го и вчера на среща с членове на Изпълнителния комитет на БОК. Но законът и моралът не ми дават това право в момента.

Защото ако хвърля оставка в този момент, БОК ще остане без легален представител. А това ще отвори път към най-лошия сценарий – реална причина за санкции. И затова останах. Не от инат. А от дълг.

На 15 май проведох среща с членове на Изпълнителния комитет на БОК – легитимният орган, избран да взема решения във време на победи, медали и триумфи, но и в трудни времена. Заедно с олимпийски шампиони, заслужили легенди в спорта и колеги обсъдихме всичко открито – и фактите, и натиска, и играта зад кулисите. Постигнахме единомислие:

Българският олимпийски комитет не е нито поле за лични амбиции, нито арена за международни внушения. БОК е независима институция и трябва да остане такава.

Все по-често и Вие публично започнахте да чувате думата "суспендиране". Аз я чувам от седмици по различни канали, в разговори и опити за натиск над мен да предам институцията на г-жа Лечева и да остана да верифицирам с подписа си нейните решения.

Тази дума – "суспендиране", се внася удобно в българското публично пространство – без основание, без официална процедура, без сигнал. Това не е отговорен подход. Това е опит да се постави институцията под страх, а обществото – пред свършен факт.

Предстоят Зимните олимпийски игри в Милано–Кортина – една от най-обещаващите Олимпиади в историята на българските зимни спортове. Имаме спечелени квоти, ще спечелим още. Делегацията ни ще бъде силна, голяма, представителна.

Да бъде поставено под съмнение участието на тези спортисти – заради един пост, едно име и нечий апетит за влияние – би било несправедливо, неморално и незаслужено. Българските спортисти не трябва да плащат цената на чужди амбиции. Милано–Кортина няма да ни прости, ако предадем принципите си днес.

Уверявам членовете на БОК, спортистите и широката общественост: днес и до момента няма нито едно правно основание МОК да започва каквато и да е процедура. Няма държавна намеса. Няма корупция. Няма натиск. Има само нетърпение. И апетит към пост.

БОК е под юрисдикцията на българския и европейския закон. Аз също. Не мога да приема модел, в който ми се обаждат от някъде, за да разпиша договор или разход. Дали е за 100 лева или за 200 000 евро, няма значение. Ако това е компромис, той е несъвместим с правото на свободен избор – гарантирано както от българската Конституция, така и от олимпийската харта. Граничи с престъпление.

Искам да заявя ясно:

БОК не е личен актив. Затова оставам отговорна пред вас – докато българският съд се произнесе. Не защото властта ме задържа. А защото празното пространство би създало хаос – не ред.

Призовавам всички, които обичат спорта:

Да не търсим бързи победи, а устойчиво доверие. Да не гоним титли, а истина. Да не съдим, а да изчакаме онези, чиято работа е да отсъдят.

Скъпи спортисти, федерации, членове на олимпийското семейство – време е да запазим мълчание за разпри и да вдигнем глас за единство.