Реакцията на възрастните в тези ранни моменти е решаваща. Когато децата често чуват изрази като „Не ми отговаряй“, „Ще го направиш, защото така казах“ или „Още си малък, няма да разбереш“, те не просто спират да задават въпроси – с времето започват да приемат информацията пасивно, без да я подлагат на съмнение. Така се формира навик не към мислене, а към приемане „наготово“, което може да е изключително рисково в контекста на дигиталната среда.
Днес, когато огромна част от детското ежедневие преминава онлайн, умението да се пита „защо?“ и да се търси смисъл се оказва защитен механизъм срещу манипулация, дезинформация и рисково съдържание.
В България децата и тийнейджърите прекарват значителна част от времето си в интернет. Според скорошно проучване „Дигиталният живот на децата и техните родители“ на Yettel 90% от тийнейджърите и 47% от децата са онлайн над 2–3 часа дневно, основно в YouTube, Instagram и TikTok – платформи, наситени с визуално, емоционално и често непроверено съдържание.
Данните от допитването показват и тенденция към ранна, спрямо възрастта, регистрация в социалните мрежи: 80% от децата създават първия си профил, преди да навършат 12 години, но едва 57% от тях и само 26% от тийнейджърите използват детски акаунти с базови ограничения и функции за защита. Така много деца още от самото начало навлизат в интернет без механизми, които да ги предпазват от дезинформация, неподходящо съдържание и онлайн манипулации.
Затова критичното мислене е изключително важно практическо умение, необходимо за дигитално самосъхранение и информиран избор – особено в среда, където достъпът до информация изпреварва способността за преценка.
Мисленето като дигитален щит
За да се справят децата по-уверено в интернет, не е достатъчно само да включват настройките за сигурност в профилите си. Истинската защита започва от начина, по който мислят, разсъждават и търсят смисъл.
„Децата трябва да стигат сами до заключения за добронамереността и истинността на източниците си на информация, като задават правилни въпроси. Това ще структурира мисловните им процеси и ще изгради у тях навици за критична оценка на информация“, подчертава Петър Кънчев, ръководител на Образователни програми към ЕЦИХ „Тракия“ и обучител по киберсигурност.
Критичното мислене не е важно само за разпознаване на фалшиво съдържание. То помага на децата да се ориентират в потока от информация – да отсяват шумa, да откриват кое е значимо и да запазват яснота в мисленето. Така се изграждат като по-добри ученици, по-самостоятелни личности и по-уверени участници в дигиталния свят.
Тази способност е и в основата на дигиталната грамотност – умението да преценяваш съдържание, да разбираш как работят механизмите на онлайн поверителност и да общуваш отговорно. Критичното мислене подпомага и личната безопасност: разпознаване на фалшиви профили, подвеждащи съобщения, онлайн тормоз или вредно съдържание.
Какво зависи от семейството?
Данните от проучването на Yettel показват, че все повече деца и тийнейджъри предпочитат да научат как да се пазят онлайн именно от своите родители. В сравнение с година по-рано се наблюдава ръст на желанието децата да получават насоки и подкрепа у дома, а не само от учители или онлайн кампании.
Въпреки това темата за интернет безопасността често остава на заден план и се повдига едва когато има проблем или конкретен повод. Според допитването 40% от родителите говорят с децата за рисковете в интернет само по повод или ако те самите попитат. А това е пропусната възможност – защото домът е първото място, където децата могат да изградят навици за критично мислене, ако средата го позволява.
„Родителските забрани за интернет работят до определена възраст. От един момент нататък те са противопоказни, защото мотивират децата да крият онлайн поведенията си. Ако целта на родителя е да “докаже” на децата, че са попаднали на невярна информация, битката е загубена, преди да е започнала“, казва още Петър Кънчев.
Вместо забрани и проверки, по-ефективни са честните, спокойни и редовни разговори. Родителите не е нужно да знаят всичко, но е важно да покажат, че слушат и че въпросите са добре дошли. Именно тогава детето се учи да мисли, да пита и да не приема всичко „наготово“ – нито в мрежата, нито извън нея.
Училището – съюзник в изграждането на дигитални умения
Критичното мислене обаче не се изгражда само вкъщи. То се учи и развива всеки ден – в класната стая, в междучасието, в дискусия с приятели или с учители. Колкото по-целенасочени са усилията, толкова по-устойчиви стават тези умения.
Като част от Европейската рамка за дигитална грамотност критичното мислене присъства и в обученията за учители във второто издание на Дигиталната академия на prepodavame.bg, подкрепена от Yettel. Тя помага на преподавателите, а чрез тях и на децата да изграждат навици за осъзнато и информирано поведение онлайн. Вместо просто да запомнят правила, учениците се учат да мислят – да задават въпроси като „Кой го казва?“, „Какво се цели с това?“, „Има ли доказателства?“. Да не приемат автоматично всяка информация, която виждат в мрежата, а да я обмислят и преценяват.
Академията ще продължи с обучение за развитие на креативно мислене в дигитален контекст и уебинари, насочени към изграждане на цялостен дигитален инструментариум за преподавателите. През есента на разположение на учители и ученици ще бъдат и инструменти за самооценка на дигитална грамотност.